Антоанета Колева: Вбесява ме овчедушието на хората, които правят култура

Панаира на книгата, дъждовете и новата власт коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" издателят и преводач Антоанета Колева

Панаирът на книгата

Всички знаем, че през май и юни в София вали. Последните години вали все по-мощно, почти ежедневно. И организирането на панаири и базари на открито става все по-проблематично. Почти всяка година има този проблем с дъждовете и книгите. Все пак книгите не са просто стока – това не са скари с кебапчета, това не са найлонови чували с чифтове маратонки, които лесно могат да се приберат. От години поддържам тезата, че да се занимаваш с книги, да бъдеш издател, означава да се крепиш по един много остър ръб, по един планински хребет. От двете му страни склоновете са стръмни. Единият склон е икономическият, другият – културният. И за да продължиш да съществуваш, трябва да държиш баланс между двете. Не можеш да се хвърлиш само в икономическата страна, целейки печалба – трябва винаги да удържаш и другото. Книгата е културен предмет, културен посредник. Но не можеш да тръгнеш и само в другата посока – ясно е защо. Живеем в свят, в който само с култура е трудно да оцелееш. И докато се крепим по този хребет, според мен трябва да си даваме сметка за важни неща и да се опитваме да запазим достойнството си. Нямам нищо против нашите съграждани, които предлагат печени питки, скара, сандвичи, напитки и т.н. по големите празници, по Нова година и в други ситуации на този площад пред НДК и около шадраваните. Но ми се струва крайно неуместно книгите да бъдат подреждани и изравнявани с всичко. Според мен всякаква логика, всякакъв разум и всякаква грижа – и за издателите, и за книгите, и за читателите – водят към едно: панаирът трябва да се случва в Националния дворец на културата. Знам, че е имало спорове. Не знам дали продължават и днес – мисля, че вече не. Имало е спор дали панаирът да се премести вътре в НДК или да остане отвън. Единственият аргумент на хората, които искат той да остане отвън е, че ако панаирът влезе в НДК, никой читател няма да влезе вътре, за да си купи книга. Според мен този аргумент е толкова нелогичен, че е направо смешен. Направих си труда да проуча къде по света се провежда седмичен панаир на книгата на открито. Не намерих такъв. Има еднодневни фестивали – не много, но ги има. Аз самата съм присъствала на такъв в Братислава, в едно малко паркче, и той дори не беше цял ден. Но такова нещо – книгите да пренощуват под дъжда, при положение че на 200 метра има чудесна и подходяща сграда – по света няма. И си мислех, че ако се реши панаирът да се премести в НДК, не е нужно да измисляме топлата вода. Тя е измислена. Има много примери как панаирът може да има и вътрешна, и външна част. И още нещо важно. В крайна сметка това събитие се организира от асоциация "Българска книга". Тя дори не обединява всички български издатели – няма значение – но се опитва да се грижи за всички, включително за тези, които не са нейни членове, като предоставя място на всички. Не мисля обаче, че решението трябва да зависи само от асоциация "Българска книга", защото панаирите на книгата са културно събитие за града, за столицата, дори за страната. Тоест решението как да се правят панаирите, така че да бъдат – извинете – по-уважителни към културата, каквато е книгата, трябва да бъде изнесено извън общото събрание или управителния съвет на асоциация "Българска книга". Това е публично събитие. Това е национална култура. И тук трябва да се намесят много повече гласове. Аз призовавам за дискусия, в която моят глас тази година може би е първият, но се надявам да има още много.

Културата

Вероятно ние, хората в сферата на културата, не умеем достатъчно добре да защитаваме себе си, правата си и в крайна сметка приноса си към националното битие. Най-вероятно по-параноично настроените сред нас биха казали, че пренебрежението от страна на властта е преднамерено пренебрегване, защото глупави, прости, необразовани и безкултурни хора се управляват по-лесно. Това е известно открай време. И другото, което е също толкова вярно – небрежност и некадърност. Винаги на преден план във всички управлявали ни политически групи стоят така наречените "решаващи" министерства и сектори – икономика, финанси, отбрана, сигурност, вътрешен ред. А културата остава като джуфка, която можеш да сложиш на шапката, но можеш и да махнеш. И това е изключително тъжно, защото в областта на образованието и културата работят най-добре артикулираните хора, може би и най-рефлексивните. Това, което лично мен ме вбесява повече от неглижирането от страна на управляващите – включително финансовото, защото съм сигурна, че Министерството на културата е най-зле финансираното в държавния бюджет – е овчедушието и мълчанието на хората, които правят култура.

Новата власт

Преди изборите за мен беше съвършено неясно кои са фигурите в тази формация, защото се виждаше само фигурата на нейния лидер. Това, което видях след изборите, беше попълване на местата с хора, познати от времената на управлението на ГЕРБ, ДПС, БСП, ИТН и други формации – но не и с хора, принадлежащи към "Демократична България" и "Продължаваме промяната". И към момента не виждам никакви категорични действия по заявената борба с олигархията – която така и не стана ясно коя точно е. Това, което виждам в последните дни, свързано с подготовката за вкарването на Закона за бюджета – който трябваше да бъде внесен, ако тази политическа формация наистина отговаряше на предизборните си лозунги "Можем, знаем как ще успеем" – ме тревожи дълбоко. Успяха да спечелят изборите, но аз не виждам какво могат и какво знаят. Това, което правят, ми изглежда като неможене и незнаене. А това, което чувам в последните дни покрай позициите в бюджета, ме тревожи още повече. И като знам, че последните големи протести през декември бяха взривени именно от наглостта, арогантното поведение и абсурдния бюджет, сега виждам ежедневни прояви на арогантност и опити да се върне същият бюджет, който изкара хората на улицата. Дори по-лош – с посягане към пенсионери, към майчински и т.н. Честно казано, ако това продължи така, аз не виждам дълъг живот за това управление. Но не знам доколко, ако се появят протести, аналогични на миналогодишните, това правителство би било чувствително към тях.

Цялото интервю на Васил Балев с Антоанета Колева може да чуете в звуковия файл.