"Прераждане на Белоногата" - само ако има дърво за стълба

"Прераждане на Белоногата" - новата стихосбирка на Светлана Николова бе представена в зала "История на книгата" в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Авторката е работила като журналист, експерт за връзки с обществеността, общински съветник и заместник-председател на Общински съвет Харманли, а понастоящем е заместник-директор на Професионалната гимназия "Захари Стоянов" в Харманли.

"Заглавието на новата ѝ стихосбирка не е случайно - именно Николова активно работи за възстановяването на паметника "Изворът на Белоногата" до Харманли.

Нейната дългогодишна борба за решаване на проблема със собствеността на Герганината чешма има широк обществен и медиен отзвук. По нейна идея от 2017 г. се провежда ежегодно "Ден на Белоногата". През октомври 2022 г., с решение на Министерския съвет на България, обектът "Изворът на Белоногата" е предаден за стопанисване на община Харманли, което дава възможност за неговото реставриране и благоустрояване.

Също така по нейна инициатива през 2022 г. 250-годишният полски ясен на Извора на Белоногата става защитено вековно дърво, разказа по време на премиерата д-р Ивета Рашева от ИЕФЕМ – БАН и главен редактор на сп. "Библиотека".

Светлана Николова е автор на стихосбирките "Дъждовни магистрали" (2015) и "На раменете ми" (2023), както и на сборника с разкази "Очите на Марта" (2025).

Новата ѝ стихосбирка се състои от 53 стихотворения, разпределени в три цикъла. Основна тема е във всички тях е Жената.

Редакторът Пламен Тотев определя тома като "задаващ стандарт за сериозна съвременна поезия – с емоционална честност и философски поглед върху живота".

"В първия цикъл „Апокрифно време“ ще откриете жените в типично мъжкото пространство – кръчмата. Там те не пият ракията, която сипват. Те са Атласи – крепят равновесието между кръщението и погребението. Ще разберете как могат да изперат миналото и да започнат бъдещето. Най-интересно ще ви се стори може би определението как се обича – с излишъците, изпити от другите. Но може би пък като още по-интересен ще оцените "мъжкия харем", от който ТЯ – Жената ще избере само един, който не е дошъл за спасение, а заради нейната собствена нужда от него.

Митологичният привкус не е излишен – напротив – той влиза като обяснителен наратив – особено точен, когато се визира "изчистването на Авгиевите обори" на женската душа, сподели още д-р Рашева. 

И продължи:

"Кулминация във втория цикъл "Сърдечно гориво" е стихотворението "Едно ребро за нея". Признавам, че никога не съм се питала защо Господ не е жертвал едно ребро, за да направи собствената си Ева. Дали защото се бои от несъвършенството? Или обратно – от съвършенството на любовта?

Най-утоляващ е третият цикъл "Вода за прераждане". Той ни връща към Славейковата Гергана. Той ни връща Гергана. Онази белонога Гергана, която вече чисти къщата си и полива градинката си Горе – при Господ. Чешмата с вградената ѝ сянка все още дава вода, но за да стигне тази вода до всеки, Гергана трябва да слезе по дървото на живота – по истински съществуващото дърво ясен, което е медиатор между "Горе“ и Долу". Защото не горното, а долното има нужда от нея. То е пресъхнало. Пресъхнало е за любов. Въпреки че Никола се връща да търси Гергана, той никога няма да я срещне отново и ще трябва да се утешава със самодиви.

Гергана... я няма. До такава степен е изпълнила вярването ни за жена, че дори и да слезе, няма да я познаем.

Както евреите не познават Божия син.

Тя се е преродила във време, което се отмерва от обратни часовници.

Но не кои да е часовници, а часовниците... на Харманли. Само ТАМ може да се счупи вграденото време и да стане не връщане, а прераждане. ТАМ – до Харманли, до чешмата, поръчана от везира всяка любов намира безсмъртие. Ако има дърво за стълба."

Още чуйте в звуковите файлове.