Журналисти и ръководители на медии дискутираха "Бъдещето на регионалните новини"

Дискусия на тема "Бъдещето на регионалните новини" се проведе в националния пресклуб на Българската телеграфна агенция в столицата. Домакин на форума са БТА и Съветът за електронни медии. В дискусията участваха генералният директор на БНР Милен Митев, представители на ръководството на БНТ, членове на СЕМ в пълен състав, журналисти от регионални медии, академичните среди, Съюза на българските журналисти.

Бяха откроени основните проблеми пред медиите по места - недостиг на квалифицирани кадри, ниско заплащане, зависимост от местните власти, бизнес и политически интереси. Форумът е част от серията прояви в отбелязването на 25-годишнината на СЕМ.

"Ние отдавна осъзнаваме, че не сме пощенски кутии на институциите. Два основни казуса имаме ние и сме в този водовъртеж, плащаме немалка цена, може би по-голяма от заплатите си – тук ще си позволя малко черен хумор. Първо, сблъсъкът – жесток, и той става все по-голям, между бързина и достоверност. Нали разбирате, че за една уважаваща себе си журналистика и медия достоверността е на първо място.

При нас има десетки сайтове, за които бързината е на първо място. Има колеги, които си стигат до информацията по неофициални канали, ние не можем да си позволим това. Потребителят не го интересува от колко източника си взел информация, той гледа новината и: казаха по еди кой си сайт, излезе това, но дали е достоверно, или не, няма значение. И другият голям проблем във връзка с него при нас – когато стане дума за медии и немедии" -  думи на кореспондента на БНР в Благоевград Кети Тренчева, която от гледна точка на ежедневната си работа открои някои от основните предизвикателства, валидни не само за нейния регион.

В дискусията, на която беше домакин БТА, бяха поканени да се включат всички регионални журналисти, независимо за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на Агенцията. За да се чуят и техните преки наблюдения по обсъжданата тема за бъдещето на регионалните новини.

Генералният директор на БНР Милен Митев представи резултатите от проучвания, които медията провежда. Според тях слушателите на регионалните програми търсят кратки форми на информация. За тях са важни новините за ремонти, трафик и други фактори, които влияят на ежедневието им.

За слушателите на радиото в регионите най-интересни са предаванията на образователна, културна, обществена и здравна тематика. Те смятат, че радиото трябва да насочи своите ресурси към тяхното създаване. Митев заяви, че макар и не в ефир, има нужда от повече източници на информация в регионите, наред с БНР и БНТ:

"Обществените радио и телевизия са сред медиите с най-сериозно присъствие в регионите. Има места в страната, където вече нещата  изобщо не опират до финанси, а просто е трудно да се намери човек, който да иска да работи като журналист. Към момента Българското национално радио има кореспондентска мрежа с 20 кореспондента в страната и девет регионални програми – всяка от които разработва 24-часово съдържание. Общо над 300 души работят в регионалните програми на БНР.

Смятам, че журналистическата професия в последните години е доста силно подценена и затова и нашата борба всяка година, когато се дискутира по Закона за държавният бюджет, е да се помисли стратегически за това да имаме добре подготвени журналисти, да имаме конкуренция на пазара на журналисти и за в бъдеще. От регионални медии има огромна необходимост, защото хората се интересуват не само това, което се случва национално ниво, интересуват се от това, което се случва близо до тях непосредствено. И колкото повече медии им предоставят тази информация, толкова по-добре ще е за обществото – и за медийната грамотност, и за информираността на хората", коментира генералният директор на БНР.

Председателят на СЕМ Габриела Наплатанова, която като журналист е изпитала лично много от коментираните на форума предизвикателства, заяви, че ако регионалните новини останат без бъдеще, то самата журналистика губи своята релевантност:

"Регионалните новини и кореспондентите са връзката на медиите, лицето на медиите с конкретната общност. И те са мостът, разбира се, и към политиката, защото ако те не представляват на вниманието на политиците конкретните проблеми на дадена общност, то проблемите на тази общност остават затворени вътре в нея. Тази общност спира да бъде представяна в информационния поток, а оттам и в публичния дискурс и затова се появява явлението "новинарски пустини" или "информационни пустини".

Наплатанова акцентира и върху ангажимента на Съвета за електронни медии към темата за регионалното съдържание и неговото развитие. Тя съобщи и намерението си да предложи на членовете на СЕМ провеждането на специален мониторинг върху регионалното медийно съдържание.

България има нужда от национални програми за подкрепа на регионалните медии, регионалните журналисти и българските медии в чужбина, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев:

"Състоянието на регионалната журналистика у нас е тежко, доколкото изобщо е останала. В редица случаи тя е зависима – или от местните власти, или от бизнес интереси. Очевидно е, че са нужни програми, подкрепени от държавата и от местните власти за регионални медии, за регионални журналисти и да добавя: за българските медии чужбина, тези, които говорят и пишат на български език. БТА е в помощ на всички медии", посочи Вълчев. Той предложи съвместната инициатива със СЕМ да продължи чрез поредица от регионални дискусии.

Членът на УС на БНТ Вера Александрова подчерта, че обществената телевизия не развива регионалното съдържание единствено заради законовите си задължения, а защото е убедена, че така трябва да бъде. Тя също акцентира върху един от основните проблеми пред регионалната журналистика – намирането на подготвени кадри.

Регионалните медии играят ключова роля при защитата на хората, каза Йорданка Фандъкова от ГЕРБ-СДС, зам.-председател на Комисията по културата и медиите в парламента. Скоро в Народното събрание предстои преразглеждането на бюджета и разглеждане на бюджета за 2027, което засяга финансирането на обществените медии.

Фандъкова покани генералните директори на медиите да представят ролята на регионалните медии на тези дискусии, което ще помогне за защитата на бюджетите и отделянето на достатъчно средства за регионалните новини.

Съветът за електронни медии е едната част от решаването на проблемите на регионалната журналистика и затова организираме този форум. Това каза Симона Велева, член на медийния регулатор. Според нея Законът за радиото и телевизията трябва да се отвори, за да се намери решение на тези проблеми.

Ръководството на БНТ мисли за регионалните телевизионни центрове и за кореспондентските места като "интегрална част от самата Българска национална телевизия и като колеги, които са наравно с нас не само в смисъла на журналистиката, но и в смисъла на технологичното обновление" – това каза и генералният директор на БНТ Милена Милотинова, която малко по-късно също се включи във форума.

А председателят на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова припомни, че още от 2016 г. имаме изработени предложения за законодателни инициативи за защита на правата на журналистите и свободата на медиите. От 2017 г. СБЖ внася предложенията си във всеки един състав на парламента и до момента "е пълно мълчание".  Тя допълни, че в момента се актуализират предложенията и ще бъдат внесени отново. 

Репортаж на Мария Костова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.