Автор:
Весела Владкова
Интервю
"От всички държави в региона светлина в тунела вижда може би само Черна гора, макар все още да е далеч от членството", смята той
Ведран Джихич: Мерц и Макрон се сетиха за Западните Балкани заради Украйна
"Ако допуснем компромиси и отстъпки на авторитарни управленци като Еди Рама и Александър Вучич, сами ще подкопаем основата, върху която е изграден ЕС"
Интервю с Ведран Джихич
събота 13 юни 2026 10:55
събота, 13 юни 2026, 10:55
Европейски съюз
СНИМКА: ЕПА/БГНЕС
Размер на шрифта
"Балканите вече не се третират като пасивен получател на международно внимание, а като регион, който заради своята политическа, икономическа и геостратегическа ориентация остава арена на съперничество между велики сили". Това се казва в наскоро публикуван анализ на Европейския център на Атлантическия съвет. Повод за него стана промяната в политиката на Съединените щати към региона, която вече няма да се фокусира върху изграждането на нации и функциониращи държави, а залага на икономическите интереси.
Може и да е съвпадение, но без съмнение новият полъх от Вашингтон накара ЕС да се събуди за своите непосредствени европейски съседи на Западните Балкани. Франция и Германия, често определяни като двигателят на Евросъюза, предложиха алтернативен подход в интеграцията на Балканската шесторка - поетапно изпълнение на критерии и поетапно членство. Първата стъпка - влизане в общия пазар. Предложението нито е ново, нито е революционно - то наподобява така наречения "норвежки модел", досега отхвърлян от страните-кандидатки като "членство втора ръка". А неотдавна албанският премиер Еди Рама и сръбският президент Александър Вучич публикуваха в обща статия същата идея. Този модел на интеграция беше предлаган и на Турция.
"Много е рано да се каже дали предложението на френския президент Еманюел Макрон и на германския канцлер Фридрих Мерц дава началото на нов етап в разширяването на ЕС", смята Ведран Джихич от Центъра за изследвания на Югоизточна Европа в Грац. Според него страните-кандидатки все още трябва да бъдат оценявани по постигнатия досега напредък.
"От всички държави в региона светлина в тунела вижда може би само Черна гора, макар все още да е далеч от членството. В най-добрия случай текстът на договора за присъединяване ще бъде готов тази, но по-скоро следващата година. След това предстои одобряването му от всички 27 държави в ЕС, а политическата динамика в някои от тях, като например Франция, не предвещават нищо добро за Черна гора.
В останалите държави на Западните Балкани виждаме всичко друго, но не и напредък в реформите. Сърбия, Босна и Херцеговина и Северна Македония тъпчат на едно място. Но и Косово - резултатите от предсрочните избори там в неделя подсказват, че политическата нестабилност остава. Спечели формацията "Самоопределение" на премиера Албин Курти, а това означава, че страната остава в плен на националистическия популизъм".
В процеса на разширяване винаги говорим за реформите, които трябва да осъществят страните-кандидатки. Но отдавна е известно, че Евросъюзът също трябва да се промени, за да може да функционира в разширен състав от 35 държави, ако броим освен Западните Балкани и Украйна и Молдова. Предложението на Франция и Германия дава ли Ви надежда, че този процес започва?
"Засега нищо не се променя - не само начинът на взимане на решения в процеса на разширяване, но такава промяна дори не се обсъжда".
Т.е., офертата на Мерц и Макрон е нещо като "утешителна награда" за Западните Балкани заради форсирането на процеса по приемане на Украйна и Молдова, така ли?
"Мерц и Макрон се сетиха за Западните Балкани заради Украйна. Тя е причината да се подхване отново дебатът за разширяване на ЕС. Но все пак това е сигнал, че в Брюксел са се замислили по въпроса и че осъзнават необходимостта от промяна. Но самото предложение не е окончателно оформен механизъм, който може да бъде подложен на гласуване в Европейския съвет.
Възможността на страните-кандидатки сравнително бързо да се присъединят към общия пазар е примамлива идея, но и това изисква тежки реформи. Нито една от държавите на Западните Балкани не е изпълнила условията за влизане в общия пазар".
Тази възможност се възприема различно от страните-кандидатки. Черна гора вече даде да се разбере, че не е във възторг от новата идея, защото е на финалната права към пълноправно членство. Как гледа Сърбия на предложението? Сърбия безспорно е най-голямата и най-влиятелна държава от балканската шестица, а в Тиват, на срещата на върха ЕС - Западни Балкани, германският канцлер Фридрих Мерц беше много остър към Сърбия, разбирай Александър Вучич, че трябва да избере къде вижда бъдещето си. В Европа ли вижда Сърбия своето бъдеще, г-н Джихич?
"Не, Вучич не вижда бъдещето на Сърбия в ЕС, защото същността на неговата политическа власт противоречи на всички европейски норми и ценности: сигурност, предвидимост, прозрачност, върховенство на закона, отговорност. Вучич нарушава всички тези принципи.
В неговата реторика за кратко наблюдавахме плаха промяна, но аз я отдавам на факта, че Вучич говореше пред представители на ЕС. В такива случаи сръбският президент изтъква значението на Европа, но не пропуска да се оплаче, че е под външен и вътрешен натиск от Русия и от проруски сили в Сърбия и че му е трудно да им се противопостави. В това отношение Вучич е истински виртуоз, но по същество никак не се е променил.
Убеден съм, че Вучич не иска Сърбия да влезе в ЕС, защото не иска да бъде подвластен на европейските принципи, а да продължава да се опитва да добрува с всички. И Вучич твърдо следва тази политика - с Китай в икономиката, с Русия търси прагматични отношения, и сигурен съм, че ще се опита да намери правилния подход към хаотичната американска администрация и ще предложи някакви взаимноизгодни сделки.
А от ЕС Вучич иска пари и да върти бизнес с европейски компании. Нищо повече. Но това няма нищо общо с възприемането на европейските ценности. Ако ЕС иска Сърбия да напредва в процеса на присъединяване, трябва да говори с Вучич в прав текст и ясно да очертае червени линии. Много важна в този смисъл ще бъде европейската реакция на предстоящите в Сърбия парламентарни избори".
Предложението за влизане в общия пазар като първа стъпка към пълноправно членство - а може би за негова сметка - не крие ли опасността страните-кандидатки да се задоволят с този етап, който ще им осигури известни икономически предимства и те да не продължат по пътя към пълна интеграция?
"За Вучич например това е много примамливо - икономическа интеграция с всички произтичащи от това ползи, без да е необходимо да демократизира Сърбия. Същото може да се каже и за Албания. Премиерът Еди Рама има сходни с Вучич възгледи за властта и гражданското общество. Но да повторя - влизането в общия пазар изисква изпълняването на строги критерии, включително демократизация.
Концепцията на Мерц и Макрон крие обаче риск и за самия ЕС, защото Брюксел ще води преговори с държави в различен етап на интеграция и едновременно с това в Съюза ще членуват държави с различен статут. Такъв съюз е труден за управление, а за Западните Балкани пълноправното членство би се превърнало в движеща се мишена, която никога няма да могат да уцелят.
За мен това не е работещ модел. ЕС не бива да се отказва да изисква изпълнението на критериите за членство, особено изграждането на демократично общество и правова държава, за сметка на икономическата интеграция. Да, ЕС е възникнал по икономическа необходимост, но колкото и да се променя светът около нас, той остава съюз на ценности, един демократичен, либерален и социален съюз, чиито граждани живеят добре и свободно. Ако допуснем компромиси и отстъпки на авторитарни управленци като Еди Рама и Александър Вучич, сами ще подкопаем основата, върху която е изграден ЕС".
До каква степен концепцията, която предложиха Германия и Франция точно сега се дължи на официално декларираната промяна в политиката на Съединените щати на Западните Балкани? Държавният департамент постави бизнес сделките над усилията и подкрепата за демократизирането на региона.
"Това е пълна промяна в досегашната принципна американска политика на Западните Балкани, и особено по отношение на суверенитета и териториалната цялост на Косово и на Босна и Херцеговина. Вашингтон се обръща към прагматични, водени от опортюнизъм отношения, основани на американските икономически интереси. Или по-точно - на бизнес интересите на президентската администрация и на кръга около Доналд Тръмп.
Това го видяхме съвсем ясно около проекта за газопровод между Хърватия и Босна и Херцеговина, който ще бъде строен от близка до Тръмп американска компания. Ако възприемем този случай като лакмус за американските намерения на Западните Балкани, политиката на Белия дом в региона окончателно скъсва с досегашните принципи на Съединените щати. Тази промяна носи разрушителна сила и се случва едновременно с кризата в трансатлантическите отношения.
За Съединените щати вече няма значение кой и как управлява в държавите от Западните Балкани, дали се спазват човешки права и дали гражданското общество е свободно да изразява несъгласие с властта. За Съединените щати решаващо е вече дали могат да прокарат икономическите си интереси и чрез кого. Ако това е авторитарният Милорад Додик в Република Сръбска - добре, нека прави там каквото си иска. Ако обаче не ни слуша, ще го сменим с послушен управник. Това е взривоопасно! Не трябва много въображение да си представите какво означава такава политика на световна сила за държави, които едва са тръгнали по пътя на демокрацията и където свободата е крехко цвете".
Въпреки мрачната картина, която рисувате г-н Джихич, в държавите на Западните Балкани, нашите съседи, има и вдъхващи надежда промени.
"Така е, въпреки че протестите на сръбските студенти засега не успяват да донесат промяната, защото това движение все още е много разнородно и идеологически раздробено. Но откакто студентите излязоха по улиците на Сърбия, тя вече не е същата. Студентското протестно движение даде ново самочувствие на сърбите.
Същото важи и за Албания, където също протестират предимно млади хора срещу един изключително спорен проект за изграждане на курортно селище в защитена територия, в който се смята, че е замесен зетят на Тръмп Джаред Къшнър. Протестиращите дават отпор на опитите на олигархични кръгове да овладеят държавата и това е знак, че албанците са готови за промяна.
Под повърхността на голямата политика има раздвижване, но все още не е отминала опасността протестите да бъдат потушени - както в Сърбия на предстоящите избори, така и в Албания, където премиерът Еди Рама губи търпение, но и в Босна и Херцеговина, където също ще има избори. Надявам се, че ЕС наблюдава тези процеси, че ще намери начин да приобщи региона и че Западните Балкани няма да останат завинаги "Мордор" в периферията на Европа".
По публикацията работи: Анастасия Крушева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!