Автор:
Весела Владкова
Интервю
"Докато води война срещу Украйна, Русия няма силите и способностите да отвори втори фронт, още повече срещу НАТО"
Хана Ноте: Не виждам признаци, че Путин иска да спре войната
Руснаците са видимо уморени от войната, подчерта тя
Интервю с Хана Ноте
събота 13 юни 2026 09:50
събота, 13 юни 2026, 09:50
Войната в Украйна
СНИМКА: Алами/Ройтерс
Размер на шрифта
"Русия не търси конфликт с НАТО" - това заяви тази седмица генерал Гринкевич, командващият въоръжените сили на НАТО в Европа. Успокоителните му думи дойдоха на фона на опасенията сред европейските съюзници от плановете на Съединените щати да изтеглят свои ключови военни активи от Стария континент. Американският генерал увери балтийските държави, че възпиращата сила на НАТО е все така надеждна и че Москва разбира добре, че не може да успее военно срещу Алианса.
Опасенията на балтийците отхвърли и руският президент Владимир Путин. Нарече ги "глупости" и "умишлена провокация", която да създаде изкуствена заплаха, така че европейците да харчат повече пари за отбрана, каза руският президент, който - помните - уж подкрепи преговори за Украйна с участието на европейците, но от тогава Кремъл не е спрял да ги обвинява, че са войнолюбци.
Европейските столици се хванаха на хорото и настояват за мирни преговори, опасявайки се, че Русия се стреми да ескалира конфликта. "Но въпреки бурната дипломатическа активност сред съюзниците на Украйна, убеждаването на Путин да седне и да преговаря за прекратяване на огъня изглежда малко вероятно", смята Хана Ноте, директор на евразийската програма в Центъра "Джеймс Мартин".
"Не виждам признаци, че Путин иска да спре войната. Той все още смята, че може да издържи по-дълго, въпреки че със сигурност не искаше толкова дълга война. Путин искаше бързо нахлуване и бърза смяна на режима в Киев. Но не му се получи.
Вместо това Путин подчини цялата държава на тази война. Руската външна политика зависи единствено от хода на войната. Путин вярва, че Русия е икономически по-мощна, има по-голямо население и руснаците могат по-дълго да страдат, така че накрая да излезе победител. И че най-верните поддръжници на Украйна - европейците - в крайна сметка ще се разцепят и ще спрат да помагат на Киев.
Известно е, че Путин смята европейците за декаденти и хедонисти и вярва, че Русия в момента просто преминава през трудна фаза. Но под повърхността се надига недоволство. Дронове достигат Москва и Санкт Петербург. Руснаците са видимо уморени от войната. Само за първото тримесечие бюджетният дефицит е около 20 процента - това е много! Всички приходи в хазната отиват за оръжия. Икономическата криза се задълбочава и се усеща от домакинствата".
В какво се изразява недоволството, за което говорите?
"Мърморенето не е достатъчно за протести или някакви по-сериозни действия срещу режима. Но все повече хора от втория или третия ешалон на московския елит си позволяват да говорят открито срещу войната и срещу нейната основна цел - Украйна да бъде политически подчинена. Въпреки това не бих казала, че елитът се обръща срещу Кремъл.
Просто досега никой не се беше осмелявал да изговори на глас, че Русия не може да постигне набелязаните цели с военни средства, и че е безсмислено да се хвали със завземането на едно или друго село. Вместо това Русия трябвало да замрази конфликта и да се концентрира върху стратегическата конфронтация със Запада".
Няколко действия на Москва в последно време накараха Европа да потъне в размисли, какво всъщност иска да постигне Путин - първо с предложението за включването на Европа в преговорния процес, а след това - с масираните ракетни атаки срещу Киев и заплахите, че ще продължи да ескалира?
"Едното не изключва другото. Със засилените атаки Русия изпраща сигнали както към Украйна, така и към Европа. А в същото време по този начин се опитва да привлече вниманието на Съединените щати, които в момента са затънали в Близкия изток.
Миналата година руснаците наистина се надяваха, че ще постигнат сделка за Украйна с помощта на Доналд Тръмп, който да се погрижи за изпълнението на техните искания. Разбира се, основно става дума за отстъпването на целия Донбас. Но това не се случи. Затова в момента от Москва махат с ръка към Вашингтон: "Хей, не ни забравяйте!".
Руското заиграване с ядрено оръжие, включително изстрелването на ракета "Орешник", която може да носи ядрени бойни глави, също е предназначено за Вашингтон, защото е известно, че Тръмп е много чувствителен, когато стане дума за ядрена заплаха. По същата причина Путин остави да изтече и не поднови договора НОВ СТАРТ, последното двустранно споразумение за контрол на ядрените оръжия между Съединените щати и Русия. А след това няколко пъти заплаши с провеждането на ядрени опити. От миналата година обаче дрънкането с ядрени оръжия спря, защото руснаците се уплашиха да не предизвикат гнева на Тръмп".
Наскоро написахте във Ваш анализ, че връщайки се назад, всички ядрени заплахи на Русия са били адресирани основно към европейските съюзници на Украйна. И това автоматично предизвиква дебат в Европа. Едните казват: Стига паника, не бива да реагираме на всяка реплика от Кремъл. А другите - Русия представлява реална заплаха за сигурността на Стария континент и не можем да изключим нито една ескалация. Руските предупреждения към Европа ли са по-голямата заплаха, или рискът от разделение между европейците?
"Не бих пренебрегнала руските заплахи, така че това не е излишна паника. В същото време Русия така е затънала във войната в Украйна, че засега стратегически не може да си позволи да използва тактическо ядрено оръжие. Освен това Русия разполага с достатъчно други инструменти за оказване на натиск срещу Европа. Например така наречената "хоризонтална ескалация".
"Хоризонтална ескалация" означава да се предизвиква увеличаване на разходите за съюзниците на Украйна, да се извършват дребни нарушения на въздушното пространство, което да се представи като неволна грешка. Русия е изключително добра във воденето на хибридна война - кибератаки, дезинформационни кампании, саботажни акции и какво ли още не. Това ще продължи.
Целта на Русия е да разколебае партньорите на Украйна и така да увеличи напрежението, че те да се замислят дали да продължат да доставят оръжия и боеприпаси, или по-скоро да поискат от Украйна да направи отстъпки, само и само войната да свърши".
Ако хибридната война срещу Европа не дава желания резултат, към какви други мишени може да се насочи Русия?
"Ескалацията срещу Европа може да се разшири към целенасочени удари срещу обекти на отбранителната индустрия, логистика и складове. За руснаците това е украинският тил, откъдето идват оръжията и боеприпасите. Ако в Москва решат да предприемат такива удари, рискуват много, но не можем да ги изключим напълно. Още повече, че през април беше публикуван списък с 21 европейски оръжейни компании, които бяха посочени като потенциални мишени.
Докато води война срещу Украйна, Русия няма силите и способностите да отвори втори фронт, още повече срещу НАТО. Това, което описвам, са отделни ограничени удари, които биха били насочени към ограничаване на потенциала на украинските съюзници да доставят военна помощ. Нека пак кажа - най-важният приоритет за руската външна политика е войната срещу Украйна.
Повече ме притеснява единството между съюзниците в НАТО. Моята работа включва разиграването на различни сценарии и се питам, как ще реагират съюзниците, ако например бъде поразен склад с боеприпаси на територията на Полша и загинат хора? Дали всички страни-членки ще определят това като нападение по смисъла на чл. 5 от Договора за НАТО? Или някои ще кажат: Да не реагираме на Русия, защото е ядрена сила, а пък Полша ще каже: Нас ни удариха, ние ще отговорим.
От досегашната ми работа в и с Русия знам, че тя приема напълно сериозно чл. 5 от Договора за НАТО. Както ме попита наскоро руски колега: "Ако не приемахме сериозно това задължение нямаше така обсесивно да се опитваме да държим Украйна далеч от НАТО".
Какво очаква да постигне руският президент Путин с подхвърлянето на идеята за европейско участие в преговорите за Украйна? След изказването му на 9-ти май последваха масираните атаки срещу Киев и други големи украински градове, както и нова серия нападки на говорителя на Кремъл Песков, че европейците не стават за посредници, защото се стремят да продължат войната, въоръжавайки Украйна.
"Русия не вярва, че въпреки заканите Съединените щати ще се оттеглят от Европа. Пентагонът със сигурност няма да изтегли ядрените си оръжия. В Москва смятат, че администрацията на Доналд Тръмп няма да се ограничи само върху хегемонията в Западното полукълбо, въпреки че това пише в различни официални документи. Америка е световна сила, тя иска да е световен хегемон и това се знае в Русия.
По отношение на Съединените щати - а те са от ключово значение за Украйна и от там и за европейската сигурност, в Москва има план "А" и план "Б". План "А" беше задействан миналата година, когато Русия се надяваше, че ще накара Тръмп да се откаже от Украйна. Помните скандалната среща в Белия дом, когато Тръмп изгони Зеленски. В Москва ликуваха!
План "Б" влиза в сила, когато план "А" се провали, и това вече е факт. Този алтернативен план предвижда Украйна да бъде извадена от диалога между Вашингтон и Москва. Докато Тръмп праща посредниците Уиткоф и Къшнър да преговарят, руснаците печелят време и се опитват да договарят с американците двустранни проекти.
По геополитическите въпроси Москва не успява да извлече особени ползи от уж равнопоставените разговори с Вашингтон. А точно това е най-силното желание на Путин - да бъде възприеман като световен лидер, с когото се обсъждат и решават световните дела!
Интересно беше, че Путин няколко пъти предложи на Тръмп да му помогне за Иран. Още миналата година, по време на 12-дневната война, руснаците предложиха да посредничат, дори да приемат на своя територия обогатения уран. Но Тръмп категорично отказа. "Благодаря, Вова, но по-добре се погрижи за твоята война"".
По публикацията работи: Анастасия Крушева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!