Ал. Александрова: Европа има проблем с политическото управление на миграцията

Европа има проблем не толкова с миграцията сама по себе си, колкото с политическото ѝ управление. Има реални предизвикателства, но няма основание да се говори за нашествие.

Това заяви пред БНР Александра Александрова от "Амнести интернешънъл" - България относно новия европейски пакт за миграцията и убежището.

"Данните през изминалата година показват, че молбите за убежище в Европейския съюз са намалели с 27%, т.е. проблемът е, че политическият разговор често е много по-драматичен от реалността. Ние нямаме нужда от паника. Имаме нужда от управление, солидарност и защита на правата на всеки един от нас", коментира тя.

За "Амнести Интернешънъл" въпросът не е дали в Европа трябва да има правила - разбира се, че трябва да има, категорична бе Александрова и добави:

"Въпросът е дали тези правила защитават хората, които бягат от война, преследване и насилие, или превръщат достъпа до защита в един по-труден, по-рисков и по-ускорен процес. Новият пакт може да бъде представян като ред, но ред без гаранции за права много лесно се превръща в произвол. В този смисъл едни такива правила по-скоро няма да овладеят антиимиграционни настроения. Те не се овладяват, когато политиците възприемат езика на страха и го превръщат в законодателство. Така те всъщност потвърждават погрешното внушение, че тези, които търсят убежище, са заплаха".

Според нея устойчивият отговор би бил друг:

"Предвидими процедури, навременна и пълноценна информация, инвестиции в прием и интеграция и също така реална отчетност на институциите".

"Ние критикуваме това хората да бъдат изпращани към държави, с които те нямат реална връзка и където молбата ми може изобщо да не бъде разгледана по същество. Също така когато говорим за инвестиции в биометрия, в технологии, изместваме фокуса от това да се извършва индивидуална оценка на всеки един човек, който преминава границите - какви са неговите нужди", коментира Александрова в предаването "Събота 150".

Според нея такава оценка е необходима и належаща.

По думите ѝ ако хъбовете за връщане бъдат осъществени, те няма да решат проблема, а просто ще го изнесат извън полезрението на европейската публика.

"Подготовката не означава само сгради, огради, биометрични системи и по-бързи процедури. Подготовката за въвеждане на такива правила означава също така наличие на достатъчно преводачи, адвокати, социални работници, механизми за идентифициране на уязвими хора, защита на деца, включително непридружени такива, независим мониторинг на границите. За държави като България, които представляват външна граница, рискът е, че скоростта и натискът за демонстриране на ефективност ще изместят индивидуалната оценка във всеки случай. За България има план за изпълнение на пакта, но отново не става дума за чисто административен въпрос. В плана действително се посочва, че има нужда от законодателни промени, инфраструктура, техническо обезпечаване, кадрово обезпечаване и обучение. Тоест тетърва предстои да видим в каква степен и по какъв начин ще бъдат въведени в България тези правила", посочи Александра Александрова.

Според нея реалният риск с новите правила е те да нормализират практики на границата, които вече будят сериозни притеснения като задържане, ограничен достъп до адвокат, ускорени решения и по-слаба индивидуална оценка. Затова независимият мониторинг и отчетността са ключови, подчерта тя и добави:

"Без тях ефективност може да се превърне в безнаказаност, тоест пактът не дава лиценз за нарушения, но може да създаде среда, в която нарушенията стават по-лесни за прикриване".

Цялото интервю на Весела Владкова и Константин Мравов с Александра Александрова в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.