Да скъсаш опаковката на страха

В рамките на 34-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" Дарин Ангелов представи моноспектакъла "Аз, която те обича" – текст на Яна Борисова по негова идея, режисиран от Димитър Коцев – Шошо. Спектакълът, номиниран за награда "Аскеер" 2026, противопоставя любовта и войната като две стихии, които не просто се сблъскват, а се борят за човешката душа.

Срещата с актьора се случи във Варна, непосредствено след представлението. Разговорът започна от един образ, който остава в съзнанието след спектакъла – скъсването на опаковката.

"Много е двустранно" – казва Дарин Ангелов. – "От една страна губиш любопитството към онова, което е скрито. От друга – показваш истинското си аз. Разкриваш се, ставаш честен, откровен, започваш да оголваш нервите и сетивата си. Почваш да ставаш човек."

Точно в това оголване е и същността на "Аз, която те обича". Историята на Александър – млад мъж, попаднал във времето на война, който се опитва да избяга от мобилизацията и постепенно открива любовта по един необичаен и парадоксален път – е всъщност разказ за най-скритите човешки територии. За чувствата, които непрекъснато прикриваме, защото се страхуваме да не бъдем уязвими.

"Този спектакъл се опитва да научи хората да обичат живота" – разяснява актьорът. – "Няма значение дали ще се влюбиш в себе си, дали в реално съществуващ човек. Важното е да можеш да изпиташ най-висшето чувство."

Любовта тук не е сантименталност. Тя е усилие, избор и смелост. Срещу нея стои страхът – другият голям герой в спектакъла. А зад него се появява войната. Не просто като историческо или политическо събитие, а като символ на разрушението.

Любопитното е, че когато идеята за спектакъла се ражда, войната все още не е толкова близо до европейското ежедневие.

"Представяхме си войната като източник на огромен страх, като посланик на смъртта" – разказва Дарин Ангелов. – "Тя беше най-големият противник на любовта. После обаче войната започна да чука на вратата ни. Да наднича през прозореца."

Тази неочаквана актуалност придава на спектакъла особена тежест. Но вместо да говори за фронтове и конфликти, той задава друг въпрос – възможно ли е човек да съхрани способността си да обича, когато страхът диктува живота му?

"Понякога си мисля, че човек може да изпитва истинска любов именно когато го е много страх", признава актьорът.

"Аз, която те обича" започва именно от такова търсене. Идеята е негова, а драматургичният ѝ живот започва след срещата с Яна Борисова.

"Търсех голямата любов. Онази, която не може да бъде опорочена", казва още Дарин.

Оттам идва и въпросът, около който се завърта цялата история – ако се влюбиш в своето алтер его, възможно ли е да му изневериш?

Спектакълът не дава отговор. Вместо това оставя зрителя насаме с неговите собствени въпроси.

Дарин Ангелов смята, че колкото повече навлиза в представлението, толкова повече започва да търси "съвършената форма на любовта". И колкото повече я търси, толкова по-недостижима му изглежда тя. Но може би точно в това е смисълът.

"Не бива да преставаш да търсиш" – категоричен е той. – "Дори да откриеш несъвършенствата ѝ, не бива да губиш вяра в любовта. Трябва да поемеш риска."

След близо час и половина на сцената и след един разговор зад кулисите на Варненския театър остава усещането, че спектакълът всъщност говори за една привидно проста, но почти непостижима истина – любовта не е сигурност. Тя е смелостта да скъсаш опаковката на страха и да останеш истински.

Целия разговор на Таня Димова с Дарин Ангелов чуйте в звуковия файл.