Ангел Иванов: Лятото на детето е свободата на човека

90-те години са едновременно мит и травма. Време, което обикновено извиква или романтични представи, или спомен за тежък преход. Книгата "Игра. 25 истории за децата на 90-те" влиза в детството отвъд двете клишета – без филтър, носталгия и удобни обяснения, за да възстанови едно изгубено светоусещане.

Премиерата на книгата "Игра. 25 истории за децата на 90-те" ще се състои утре (16 юни) от 18:30 ч в книжарница "Гринуич" с участието на Тони Николов и Деян Енев. Модератор на представянето ще бъде Елица Виденова.

Какво означава да си дете на 90-те години? В "Нашият ден" разговаряме с автора Ангел Иванов за завръщането към спомените, вдъхновили написването на новата му книга, за свободата и отговорността на детството.

Ангел Иванов посочва падането на Кулите близнаци през 1991 година като пределната точка, която слага край на "детството на света".

"Бяхме вперили погледи в ретранслиращите предавания по телевизията. Някак си това гигантско случване, информационният поток започна да струи. Разните кризи – световни, икономически, политически, започнаха да ни заливат със страшна сила и ние като деца се пробрахме решително и окончателно от улицата и застанахме пред екраните. Това е поколенческа книга, но съм се опитал да звучи универсално и да говори за детето на света, изобщо за детето", казва писателят.

Въпросите, които Иванов си задава и отправя към читателите, са за момента, в който детето започва да носи отговорност – кога ставаме пълноценни личности, как така децата са най-невинните създания, способни на голяма жестокост? Отговорът, по думите на автора, се корени във вечното противоборство между доброто и злото.

"Злото се опитва да опорочи най-чистото издание на човешкото. Историята познава такива наративи. Където има светлина, тъмнината се опитва да я обземе и погуби", казва Иванов.

В "Игра. 25 истории за децата на 90-те" присъстват атрибутите на деветдесеттарското, но те са по-скоро среда за осмисляне на по-същностни теми, обяснява авторът.

"Опитвал съм се да не бъда шаблонен, плакатен и патетичен само в розовите краски, а тъкмо обратното. Под повърхността клокочат едни енергии, свързани с детското възрастване, които са много гранични за човека и го браздят оттук насетне. Човек става човек в детството си и за това говорят много велики умове – психолози, психотерапевти, богослови."

Темата за детството изобщо обхваща проблеми като агресията, сблъсъка със семейството и училището, хобитата, заграждането с приятелчета, сред които обаче настъпва емоционално, физическо, психическо насилие, първите любовни трепети, пубертетната сексуалност, миграцията, травмите, смъртта.

Иванов заявява: "Лятото на детето е свободата на човека. Ние пребъдвахме в нашето детско лято. То не беше само сезонно детерминирано, а имахме време да не правим нищо в най-добрия смисъл на думата, да се разтворим в делника, в бита, в празника, да потънем във високите треви на поляната, да погледнем звездното небе, да помечтаем, да бъдем болезнени заради някои случки, да преосмислим някакви наши провали. Сега е някаква каскада от бясно случване – влизане от социална мрежа в социална мрежа, паноптикум от екрани. Стената, която разделя хората, е от дигитални устройства, които привидно ни свързват, а всъщност ни отдалечават."

В края на разговора Иванов отправя призив "да пазим паметта за доброто".

"Доброто не е нещо, което трябва да стои в музея на миналото, а нещо, за което трябва да се трудим и да възпроизвеждаме отново и отново като отношение към света, страната ни и хората. Литературата има тази сила да универсализира и да изведе извън матрицата, да постави миналото, настоящето и бъдещето, големите теми за доброто и злото тук и сега на масата, за да разберем, че те не са някакви вкаменелости, а са неща, които трябва да преживяваме и реализираме отново. Това е голямата функция на литературата и изкуството изобщо", смята писателят.  

 Чуйте целия разговор на Таня Любенова с Ангел Иванов в звуковия файл!