Проф. Георги Милошев: Целта не е безсмъртие, а здравословно остаряване

Съвременният човек живее толкова лесно и удобно, успял е да преодолее предизвикателствата на редица болести, справил се е с глада, осигурил е своята защита. Дори е открил начин да продължи човешкия вид с изкуствено оплождане.

Но колкото и комфортен да е направил живота, остава предизвикателството да отложи неговия край. Съвременната наука се занимава сериозно с процеса на стареенето и търси начини да забави, спре и дори да върне обратно този процес.

Да отстрани или излекува сериозни заболявания, да обнови тъкани и органи, да даде по-млад външен вид. Може би стареем по наследство или причините могат да са във фактори извън нас?

Решихме да погледнем в пълното ръководство за работа на организма, наречено - ДНК с проф. Георги Милошев, ръководител на Лаборатория по молекулярна генетика и епигенетика към БАН.

Древните гърци вярвали, че боговете на Олимп притежават тайната на вечната младост. Те били безсмъртни, красиви и неподвластни на болестите благодарение на нектар и амброзия. За обикновените смъртни обаче опитите да надхитрят смъртта винаги завършвали с провал.

Днес науката продължава да търси отговори на въпроса как да забави стареенето, но според генетика проф. Георги Милошев истинската цел не е постигането на безсмъртие.

"В нашите научни среди основната работа, която искаме да свършим, е не толкова да удължим живота, колкото да направим качеството на живота в по-възрастни години по-добро", каза проф. Милошев в "Нощен хоризонт".

По думите му учените се стремят към т.нар. "здравословно остаряване" - състояние, при което човек остава подвижен, активен и с по-малко сериозни заболявания дори в напреднала възраст.

"Ние се стремим към едно здравословно остаряване. Това означава човек и на преклонна възраст да може да е подвижен, да се чувства добре и да няма толкова много тежки заболявания", подчерта той.

Значителен напредък в експерименталните изследвания

Според проф. Милошев през последните години са постигнати резултати, които до скоро са изглеждали немислими.

"В областта на експерименталните животни има страхотни успехи. Неща, които никога не сме вярвали, че можем да постигнем, вече са постигнати", отбеляза той.

Изследванията върху мишки, плъхове и други бозайници показват, че е възможно не само удължаване на живота, но и запазване на доброто здравословно състояние за значително по-дълъг период.

"При експериментални животни са постигнати резултати, които водят до по-здравословно остаряване, по-добра подвижност и в крайна сметка до удължаване на живота", посочи ученият.

Въпреки оптимизма той подчертава, че пренасянето на тези резултати при хората ще изисква още време и сериозни изследвания.

Биологична и хронологична възраст - не са едно и също

Една от темите, върху които проф. Милошев акцентира, е разликата между хронологичната и биологичната възраст.

"Има много голяма разлика между хронологичното и биологичното остаряване", каза той.

Хронологичната възраст показва колко години са изминали от раждането на човек, докато биологичната възраст отразява реалното състояние на организма.

"Човек може да е на 80 години и по биологични маркери да изглежда като на 60 или дори на 50 години. Но е възможно и обратното - 30-годишен човек да има показатели, характерни за много по-възрастен човек", обясни проф. Милошев.

Според него учените вече разполагат с редица биологични маркери, чрез които могат да оценяват скоростта на стареене и общото състояние на организма.

Предизвикателствата на дълголетието

Макар науката да работи за удължаване на здравословния период от живота, проф. Милошев поставя и философски въпроси за бъдещето.

Той признава, че трудно си представя как човек би се адаптирал към свят, който се променя все по-бързо, ако живее 150 или 200 години.

"Не ми се вярва, че след 100 години бих могъл по някакъв начин да се впиша в този живот. Дори да съм здрав и да се чувствам добре", сподели той.

Според него социалните промени, загубата на близки и непрекъснатото развитие на технологиите поставят въпроси, на които науката все още няма отговор.

Повече здраве, а не просто повече години

В заключение проф. Георги Милошев подчертава, че голямата цел на съвременната генетика и биомедицина не е безкрайното удължаване на живота, а увеличаването на периода, в който човек остава здрав, активен и независим.

"Сериозните учени не говорят толкова за удължаване на живота, колкото за здравословно остаряване", обобщи той.

Още в интервюто на Мая Данчева с проф. Георги Милошев в "Нощен Хоризонт".