ЕЦБ: Покачването на енергийните цени вече се разпространява в цялата икономика

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард предупреди, че високите цени на енергията започват да се отразяват и на други части на икономиката.

"Косвени ефекти от инфлацията, ние започнахме да виждаме това почти навсякъде през последните седмици", каза Лагард в интервю за френско радио, предаде агенция Блумбург.

"Когато започнем да усещаме как се появяват вторични ефекти – които по-специално идват от рискове от повишаване на заплатите – непременно трябва да предприемем мерки. Има един индикатор, който разглеждаме по-специално, а именно основната инфлация", каза още тя.

ЕЦБ повиши лихвените проценти миналата седмица за първи път от 2023 г. насам, след като войната в Близкия изток увеличи цените. Централните банкери не изключват второ увеличение още на следващата им среща през юли, въпреки че участниците на капиталовите пазари намалиха очакванията си, тъй като изглежда наближава разрешаването на продължаващия повече от три месеца конфликт в Близкия изток, отбелязва Блумбърг.

Паричните пазари все още залагат, че ЕЦБ ще повиши лихвения си процент по депозитите с още 25 базисни пункта до 2,5% до края на годината. Те също така виждат вероятност от 25% за по-нататъшно увеличение до 2,75%.

Изказването на Лагард идва часове, след като САЩ и Иран обявиха, че са постигнали временно споразумение за повторно отваряне на Ормузкия проток, което доведе до рязък спад в цените на енергията.

Към 19.30 часа българско време фючърсите на петрол Брент се понижават с 5% към тримесечно дъно от 83 долара за барел, а тези на американския лек суров петрол WTI - с 5,4% към двумесечно дъно от 80,32 долара за барел.

"Ако тази новина (за постигането на споразумение) бъде потвърдена от събитията през следващите дни и подписването на меморандум за разбирателство, това е добра новина. Можем само да я приветстваме, най-вече ако това означава повторно отваряне и разминиране на Ормузкия проток", отбеляза Кристин Лагард.

Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел обаче предупреди също днес , че ще са необходими месеци, за да се нормализират доставките на петрол, дори ако протокът се отвори отново в кратки срокове. Ценовият натиск вероятно ще се увеличи отново, след като фискалната подкрепа за нарастващите сметки за енергия изтече, добави той.

В друго интервю ръководителят на Латвийската централна банка Мартинс Казакс заяви, че ЕЦБ е готова да предприеме допълнителни действия, за да спре разпространението на по-високите цени на енергията към останалата част от икономиката.

Има обаче и предупреждения, че повишаването на разходите по заеми (вдигане на лихвите) ще причини прекомерна болка, тъй като икономическият растеж в 21-членната еврозона вече отслабва.

"Чувам критики, но трябва да убием инфлацията, ако тя се събуди, защото ако инфлацията излезе от бутилката, връщането ѝ обратно ще бъде много по-трудно и скъпо, а дългосрочната инфлационна ситуация е неприемлива".