Четяща България извън България - фестивал на българската книга в Брюксел

На 13-и и 14-и в Брюксел се проведе осмото издание на "Фестивала на българската книга" в Брюксел. Целта на събитието е да доведе едни от най-големите имена от българската литература при читателите от българската общност в Белгия и околностите.

В новото издание се включиха авторите Васил Попов, Деметра Дулева, Николай Терзийски, Евгени Черепов, Димитър Риков и преводачът Крум Крумов.

За организацията на подобно събитие за "Понеделник вечер" разказаха програмният директор на фестивала Рада Ганкова и създателят му - председателят на Българската културна асоциация в Белгия Таня Станева.

Началото беше поставено с изпълнения на младите танцьори от Българското неделно училище "Ран Босилек" в Брюксел и фолклорна формация от Антверпен. Народните танци и музика създадоха атмосфера на близост и принадлежност още преди срещите с писателите и представянето на новите книги.

Рада Ганкова признава, че преди осем години организаторите едва ли са предполагали колко устойчив ще се окаже фестивалът.

"Когато започвахме, не сме си представяли, че фестивалът ще просъществува осем години и ще се превърне в традиция. Днес българите в Белгия, Нидерландия и Люксембург ни питат още месеци предварително дали ще има ново издание, кои ще бъдат гостите и каква ще бъде програмата. Това показва колко важен е станал фестивалът за хората тук", каза Ганкова.

Четат ли българите в чужбина?

Един от въпросите, които неизменно възникват при подобни срещи, е дали българите зад граница продължават да четат на родния си език. Според Рада Ганкова отговорът е категоричен.

"Българите в Белгия четат. Само в Брюксел има три читателски клуба. Това е впечатляващо за една сравнително малка общност. За втора поредна година организираме и среща на българските читателски клубове извън България. Миналата година имахме представители от Германия, Франция, Италия и Нидерландия, а и тази година интересът е много голям."

По думите ѝ фестивалът доказва, че съществува активна общност от хора, които не само следят съвременната българска литература, но и я превръщат в част от своя живот далеч от родината.

"Има четяща България извън България. Хора, които четат на български език, обсъждат книги и създават общности около литературата."

Зад кулисите на едно литературно събитие

Организацията на подобен фестивал е свързана с огромна подготовка. Освен срещите с авторите, трябва да бъдат осигурени транспортът на книгите, логистиката на участниците и координацията на десетки събития.

"Много е трудно. Трябва да се мисли за всичко - от самолетните билети до транспортирането на кашоните с книги от България до Брюксел и обратно. Но най-важното е ентусиазмът и желанието фестивала да го има", посочи още Ганкова.

Според нея най-голямата награда за усилията на организаторите са думите на посетителите.

"Най-силно ме впечатляват хората, които идват и казват: "Не съм си купувал българска книга от 20 години, но днес си тръгвам с цяла чанта книги". Това ни дава сили да продължаваме."

Николай Терзийски: Когато видя български деца в Брюксел, се просълзявам

Сред участниците във фестивала беше и писателят Николай Терзийски. За автора на "Родиния" това е второ участие в литературния форум, но емоцията остава същата.

"Всеки път, когато дойда в Брюксел за фестивала, се просълзявам. Има нещо много особено в това да видиш български деца, които танцуват народни танци в сърцето на Европа. Усещането е за топлина, за светлина и за общност."

Терзийски признава, че макар никога да не е бил емигрант, срещите с българите зад граница неизменно го вълнуват.

"Пиша много истории за хора, които живеят извън България. Интересуват ме техните съдби, раздялата, завръщането, копнежът по близките хора. Тук виждам живите истории зад книгите."

"Родиния" и копнежът да бъдем заедно

Терзийски сподели и за своя сборник "Родиния", който събира разкази за българи по света.

"Това, което най-много ме вълнува, е човекът. Виждаш едно дете на летището, което не иска да пусне баща си да замине, и започваш да се питаш какво чувства, как преживява раздялата. От такива моменти се раждат историите."

Според него в основата на книгата стои една проста, но универсална човешка тема.

"Копнежът да бъдем заедно. Всеки ден се срещаме и разделяме. Точно това е и символиката на думата "Родиния" - древният континент, който е събирал всички останали. Това е книга за събирането и разделянето."

Българската книга като мост между хората

За писателя фестивалът е доказателство, че литературата продължава да изпълнява своята най-важна функция - да свързва хората.

"Словото е това, което ни събира. Книгите и разговорите около тях са начин да останем заедно. Особено за българите в чужбина. Те пазят езика, паметта и чувството за принадлежност."

Именно затова подобни събития имат значение далеч отвъд представянето на нови заглавия.

"Виждам хора, които идват не само заради книгите. Те идват, за да се срещнат, да поговорят на български, да почувстват, че принадлежат към една общност."

Осем години по-късно

След осем издания Фестивалът на българската книга в Брюксел вече е много повече от културно събитие. Той е място за срещи между поколенията, между България и Европа, между авторите и техните читатели.

Фестивалът продължава да доказва, че българската книга няма граници. И че българският език продължава да намира своите читатели навсякъде, където има хора, които носят България в сърцето си.

Интервюта на Иван Русланов с гости от Фестивала на българската книга в Брюксел - първа част.

Очаквайте продължение по темата.