Кое ни прави по-податливи на следващия икономически шок?

Кризата в Ормузкия проток ще се отрази трайно на потребителските цени в Европа и повишаването на лихвите по-рано този месец едва ли ще е последната стъпка  на Европейската централна банка за овладяване на инфлацията, смята макроикономистът Джийн Фрида.

 

Мерките на правителствата трябва да бъдат много ясно премерени за най-уязвимите групи и с минимален фискален ефект, предупреждава анализаторът от базирания в Брюксел институт "Брюгел" пред БНР.

"Бих започнал с това, че можеше да бъде много по-лошо. Повечето от специалистите по петролния пазар очакваха или цените на суровия петрол, или цените на петролните продукти да хвръкнат до небето. Това, което обаче се случи, е, че пазарът абсорбира голяма част от прекъсването на доставките чрез комбинация от намаляване на търсенето и много мащабни освобождавания на запаси."

 

"Търсенето на петрол и петролни продукти беше силно редуцирано. Също така икономическият растеж е по-слаб на местата, които са най-засегнати от шока, особено в Азия, но също и в Европа. Всичко това очевидно доведе до определен вид инфлационен шок. Бих определил ситуацията като стагфлационна. Сега въпросът е колко бързо инфлационната част от шока може да бъде преодоляна."

"Цените на петрола паднаха съществено, но все още са значително над нивата преди кризата. Ако се приеме цена на петрола от 75 долара за барел, цените на рафинираните продукти също са съществено по-високи. Това е инфлационен шок. Видяхме как реагира Европейската централна банка."

 

"Предполагам, че това няма да е последната стъпка в отговор на шока. Не виждам голямо желание за по-нататъшно повишаване на лихвените проценти, но в същото време остава под въпрос колко бързо корабоплаването през Ормузкия проток ще се нормализира. Трябва да отчетем и сериозните щети върху производствената инфраструктура, например в Катар."

 

"В основата на всичко е, че шокът засяга не само енергийните цени, но и други - част от които изброихте. Става дума за по-голямата част от потребителските стоки. На второ място, началната точка на шока беше сравнително устойчива и в Съединените щати при силно вътрешно търсене. Това също ще се прехвърли върху цените на много стоки в някаква степен."

 

"На места инфлацията беше по-висока, когато влязохме в този шок. Това естествено прави централните банки по-въздържани, защото те осъзнават, че потребителските очаквания за инфлацията в бъдеще може да не се движат в определените нива, колкото бяха преди пандемията."

 

 

"Въпросът е как различните държави работят заедно, за да посрещнат рисковете. Трябва да призная, че съм впечатлен от сближението между европейските страни след руското нахлуване в Украйна и енергийния шок от затварянето на Ормуз. Между другото, последните ми проучвания показват, че това е шок като никой друг."

"Засега не сме имали шокова ситуация, при която началната точка да е над целевата инфлация (средносрочно 2%), много високи нива на дълга, големи фискални дефицити. Сега правителствата имат по-малко пространство за маневри. Има и позитивен елемент - когато върнем лентата назад и оценим правителствената подкрепа по време на пандемията, реално тя засили балансите в частния сектор. Така те имат по-солидна основа да преодолеят шока."

"Имам сребро в косите, защото кариерата ми премина през много шокови ситуации. Научих се, че няма голяма стойност да предвиждаме следващия шок. Стойностното е да разберем колко уязвими са икономиките ни. Какви са ограниченията пред хората, които вземат решение как трябва да реагират на шока? И бих казал, че тези ограничения днес са доста сериозни."

 

"Преди войната в Иран видяхме, че дългосрочните лихвени проценти растат заради опасения от големи фискални дефицити. Инфлацията се оказа упорита, а сега имаме и новия стил на поведение на Съединените щати. Всичко това носи риск, както и още един елемент, за който досега не сме говорили - изкуствения интелект. Той също може да е източник на уязвимост, когато следващият шок удари."

"Оптимистичният прочит е, че покривът е в много по-добро състояние, отколкото беше през 2010 г., когато европейската дългова криза започваше. Така че това е позитивно. Но сте права. Покривът тече. Смятам, че това трябва да ни накара да мислим различно в Европа. Времето ще покаже дали ще успеем."