Еньовден е – за всяка болка има билка!

Еньовден е български народен празник, който се отбелязва винаги на 24 юни. Има различни имена: Яневден, Среди лето, Иванден, Иван Бильобер. На този ден православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.

Първоначално празникът е съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21-ви срещу 22-ри юни. Затова всички обичаи, които се изпълняват на Еньовден, са свързани с култа към Слънцето. Това е и най-дългият ден през годината.

Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Поверието гласи, че в нощта срещу Еньовден звездите слизат на земята и омайват тревите и цветята, придавайки им магическа целебна сила. Най-добре е билките да се берат рано сутринта преди изгрева на Слънцето. Набраните за зимата билки трябва да бъдат „77 и половина“ – за всички болести и за „болестта без име“. Отначало се складират и изсушават, а на Свети Врач се разпределят, според предназначението им.

Хората вярват и в друго – че на Еньовден не трябва да се жъне. Св. Еньо ще се ядоса и гръм ще удари онзи, който вместо да го уважи, отиде да работи.

Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно.

На Еньовден имен ден празнуват Енчо, Еньо, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и всички с имена на билки.