Съединението - един от върховете в историята на Пловдив

Днес 140 години по- късно припомняме защо това е една от най – важните дати в българската история, и защо е без съмнение най- пловдивския празник!

“Съединението на България е един от тите върха в историята на нашия град”  това са думи на историкът и дългогодишен директор на Регионален Исторически Музей Пловдив доц. Д-р Стефан Шивачев.

6-ти септември е саможертвата на пловдивчани в името на – най святата българска кауза в онова време – Обединена България! Този най-пловдивски ден в историята ни е символ не само на единството, но най – вече на духовното извисяване на българския народ. И както казва патриархът на българската литература Иван Вазов:

“Съединението нe можеше да бъде неуспешно, защото то предварително беше извършено в умовете и сърцата на хората!”

Пловдив се е развивал изключително добре  като столица на Източна Румелия, идеята за съединението обаче поставя Пловдивчани пред дилемата –  Граждани столичани или Обединена България. Без да се замислят тогавъшните Пловдивчани избират добруването на  обединена България. Какво е движело тези хора, колко силно са вярвали и колко малко е бил егоизма им сравнен с нашето съвремие.

„Историята на Пловдив в годините след съединението показва поуката и верността на всичко, което се предвижда след отказа на Пловдив да бъде столица. Пловдив, в историческото си развитие тръгва във съвсем различна насока. Не бих казал назад или напред, не искам да давам подобни определения, но само седем години след Съединението, тук в Пловдив, пловдивчани успяват за по – малко от година  да подготвят Първото българско земеделско - промишлено изложение, което показва, че Пловдив е жив, Пловдив продължава да бъде духовния център. Но пък от друга страна, само по – малко от година след съединението, в средата на 1886г., имайки предвид какво става след Съединението – разпределянето на „новата по – голяма българска баница“ сред тогавашните политици, облагодетелства много повече софийските политици.

Разбира се, когато оценяваме нещата в историята, трябва да имаме предвид, че след Съединението, наистина Пловдив тръгва по пътя на развитието си като втори български град. Постепенно в следващите десетилетия все повече и повече се оказва дистанцията между столицата София и Пловдив, но аз бих казал и нещо друго – ако от Съединението насетне държавата не е построила нито една голяма държавна сграда в Пловдив, за сметка на това е построила стотици е София, от друга страна това специфично развитие на Пловдив, съобразено с естествените темпове на развитие на един град, с естествените темпове на нарастване - всичко това успява да съхрани пловдивския дух, пловдивската атмосфера. Успява да съхрани Пловдив като един истински град с традиции, с култура, с манталитет и не случайно през следващите десетилетия и български управници и чужденци, които са минавали от тук, винаги са определяли Пловдив като нещо друго! Град, който има атмосфера, има манталитет на своите жители, дух! Град, който ние и сега определяме като културната столица, духовната столица и културно – историческата  столица, бих могъл да кажа, на съвременна България.“ Казва още доц. Шивачев.