Павурджиевата къща в Клисура - от революцията до розоварството

Връчването на литературните награди  "Христо Г. Данов" в Деня на независимостта ни дава повод да Ви заведем до родното място на родоначалника на българското книгоиздаване - Клисура. Разказът е за една от знаковите сгради в града - Павурджиевата къща и прилежащият към нея хан.

Дом, свързан с апостолите Панайот Волов и Георги Бенковски, както и с домашното розоварство. Място, което пази спомена за рози и въстания.

Днес в къщата могат да бъдат видени евангелието, над което двамата революционери се заклеват при създаването на първия таен комитет в Клисура, скривалището за оръжие, но и прокопаният тунел, по който тайно е можело да се излезе извън града без човек да бъде забелязан.

Запазени в двора са и казаните и огнищата за производство на розово масло. Демонстрации показват как е ставало изваряването на рози в миналото.

"Клисурци са не само едни от първите, които се занимават с розопроизводство, но и го правят изключително

успешно, защото условията се оказват много добри за маслодайната роза. Технологията изисква 3 тона розов цвят за килограм масло, а в Клисура са достатъчни - 2 тона. Благодарение на това жителите на Клисура стават още по-заможни, защото цената на розовото масло се е равнявало на цената на златото. Това от своя страна води до по-буден дух и революционни настроения сред обществото.

Една от най-влиятелните и заможни фамилии по онова време е тази на сем. Павурджиеви. Павурджиевата къща е домът, в който живеят, а западно от нея се е намирал Павурджиевият хан.

В техният хан отсядат апостолите Волов и Бенковски, когато спират за пръв път в отредения им 4-ти Революционен окръг, за да създадат първия комитет в тази част на страната. Създаден е в началото на януари 1876 година", казва  Христина Калчева, уредник в Историческия музей в Клисура.

Добавя още, че най-малкият син на хаджията Петър Павурджиев е този, който е станал първи член на Комитета. След това е извикал и главния учител Христо Попов.

Освен с революционните си нагласи Павурджиевата къща е известна и с домашната си розоварна. "Процесът на розоварство се е извършвал чрез метален казан, който се вдига и слага непрекъснато върху огнището. В него са се изсипвали около 20 килограма розов цвят. Капакът на казана се е затварял херметически и с една метална тръба се е свързвал с дървена каца, пълна със студена вода.

Кацата е играела ролята на охладител. От огъня, запален под казана, кашата е завирала, парата се е събирала в капака, по тръбата се е охлаждала и на изхода тази тръба е излизала по-ниско долу в кацата, там е изтичала розовата вода ", обяснява Калчева. Добави, че съоръжението и технологията са дошли от Близкия Изток по българските земи. Там процесът е приключвал до тук, но българите за взаимствали от варенето на ракия и са въвели двойната дестилация.

Използваният цвят е трябвало да бъде много свеж, защото когато изсъхне губи от 30 до 50% от маслеността си.

Затова в големите горещини, когато се е съберели големи количества - той се е слагал на сянка и се е пръскал със студена вода.