Пороите не овлажняват почвата, а я превръщат в кал

Почвите у нас са запечатани и когато дъждът пада върху такава повърхност, не се трупа влагозапас, а се произвежда водоотток. В крайна сметка днес имаме изобилие от кал, а утре - недостиг на вода, коментира в програма "Точно днес" на Радио Пловдив доц. Виолета Вълчева от катедра "Почвознание" на Аграрния университет. Според нея именно заради това се стига до наводненията след сушата, а стопанският ефект от дъжда е малък.

Според нея не е важно колко е валяло, а колко от водата ще се задържи и на каква дълбочина в почвата.

"Критичните точки са три: наблюдаваме една запечатана почвена повърхност, прекъсната водна свързаност в профила и в крайна сметка занемарена хидромелиорация. Това неминуемо рефлектира върху самите култури, тъй като проблемът идва в тази занемарена почвена структура, която задушава корена и пречи на развитието, а водата идва точно в моментите, в които тя наистина ни трябва. В почвата обаче тя не може да се съхрани, а оттам ние губим, тъй като през летните периоди имаше недостиг на вода. Така минаваме от едната крайност в другата – изобилие и недостиг", посочи доц. Вълчева.

По думите ѝ, ако почвата е подготвена и почвената повърхност - добре поддържана, водата ще може да постъпи в нея, да се акумулира и съхранява в почвените слоеве. Това зависи също от типа и структурата на самата почва, особено при тежките почви, където се наблюдават доста по-големи усложнения, за разлика от по-леките по механичен състав почви. 

Доц. Вълчева е категорична, че единственото решение е изграждане на хидромелиоративни съоръжения и дренажни системи, които да отвеждат и да съхраняват водата, която в сухите периоди би влязла в употреба. Така цикълът ще се затвори напълно.