Административното повишаване на заплатите е деструктивно

България продължава да е последна по размер на минимална работна заплата в Европейския съюз, дори и след готвеното увеличение от 1 януари 2026 година. Защо обаче работодателските организации се обявиха против повишението на минималното възнаграждение? Според Румен Радев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), работодателите през последните три години имат едно и също становище - допускането в България по административен ред да се определя възнаграждението, е недопустимо. 

Според него за последните три години административният ръст на минималната работна заплата е над 55%. Той подчерта, че през това време реалният ръст на икономиката е над 10%, инфлацията също.

"Иначе казано – над 2,5 пъти по-бързо расте административно определяната минимална заплата от обективните икономически показатели. А именно те трябва да определят растежа ѝ, а не административните", коментира икономистът.

По думите му негативните ефекти са много, тъй като големи компании са затворили производствата си примерно в Северозападна България и са ги преместили в други държави. Това доведе до много безработни ниско квалифицирани и необразовани служители, които освен, че получават обезщетения като директен разход, но и не плащат социални осигуровки.

"Това обаче доведе до силно сближаване нна нивата на текущите възнаграждения в някои от секторите, като текстил, селско стопанство, ресторантьорство, хотелиерство и охранителна дейност", поясни Радев.

Той добави, че силните регионални различия също са голям проблем, защото само работещите в София град имат средна работна заплата над средната за страната.

"Всички други 27 области са със заплати под средната, като разликата между Смолян и София град е почти двойна. А разликата с втория по подреждане е над 600 лева, говорим за Варна. И неадекватната минимална заплата още увеличава тези регионални различия", подчерта председателят на АИКБ.

Според него най-големият дефект в този административен подход е силното доближаване на нивото на минималната заплата,  която е основно възнаграждение, а не брутно.

"Нейното ниво е много близко вече до медианната работна заплата – най-често плащаното възнаграждение като брой хора, които го получават. И тази неадекватност на това сближаване води до това, че хора с по-висока квалификация, опит и знания като служители, получават по-високо възнаграждение, но близко до това на ниско квалифициран, неумеещ и незнаещ човек. За да се компенсира това, автоматично следва стъпаловиден ефект на увеличаване и преразглеждане на заплатите, което обаче е изкуствено и необосновано от реални пазарни условия", обясни Румен Радев.