Смирението лекува личността, но обществото се лекува с гняв

Тази теза обясни психолингвистът Стела Богомилова, в разговор за тревожността, която попивиме в ежедневието - от вестите за инциденти с деца до речта на политически овластените. 
Според нея конфликтът "млади - стари" се задълбочава до степен на война. Според нея семействата, възрастните и децата са крайно отдалечени  един от друг като микросистеми - децата не достигат до до света на възрастните,а възрастните не познават децата.  Тревожното разстройство е типично за гордите хора и съответно общества. Смирението наистина лекува на индивидуално семейно ниво да приеме онова, което не може да променим, но в обществен характер това смирение е пагубно, обясни Стела Богомилова.

Тя акцентира върху грешните системи, които делят обществото. Мерките, които се взимат от институциите, въпреки че са законови, не значи, че са правилни, защото те са съобразили всичко останало, но не и познанието, същинското познание за децата. Ние говорим за децата като за някаква аморфна маса, някаква обс профил такъв, като за вечни вечно младите хора, които вечно създават проблеми, а всичко е в динамика.

По отношение на тона на политическия дебат Богомилова отбеляза, че всички в политиката, с изключение на президента, говорят с фамилиярен и снизходително надменен тон. Румен Радев, според нея, печели внимание с обратния тон - човешки, но и гневен. 

"Политиците не по-малко се страхуват, но за разлика от нас те се обединяват. Те са си братски ориентирани, те имат общи интереси и обикновено тревожността при тях е много добре скрита зад маската на хладнокръвието, но през това време те са динамични, те са активни, те са обединени, те грабят, те наказват, те изработват закони, които да ги закрепят на мястото, което се намира.