Механичното "рязане" в бюжетната сфера не е решение

Широко налаганата напоследък теза, че държавните служители са прекалено много и всяка година нарастват по същество не е вярна. Това не е нищо повече от поредната неолиберална опорка, която цели да отслаби държавата и нейната роля в икономическите процеси, гласи  позиция на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ.

По техни данни под тясното понятие „държавна администрация“ влизат едва 15,5% от всички наети в обществения сектор и едва 3,9% от всички наети по трудово и служебно правоотношение в икономиката.

Казано по друг начин, това прави по 1 държавен служител в централна администрация на 115 души и по 1 държавен служител на 153 души в общинските и областните администрации, ако вземем под внимание последните данни за населението на страната.

542 000 души от обществения сектор са лекари, медицински сестри, учители, университетски преподаватели, социални работници, научни работници в БАН и ССА, служители в читалища, библиотеки, пазачи в затвори, непедагогически персонал в системата на училищното и предучилищното образование, неакадемичен състав в държавните висши учебни заведения и т.н, посочнат от института и питат "От кои от тях нямаме нужда, за да намалим тези общо 640 000 души?"

В становището се уточнява, че в МВР, където се коментира голямото увелечение на заплатите,  влиза и Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” и куп други дирекции, без които няма как да се случват нещата, а и в момента има недостиг на пожарникари, а оборудването им е под всякаква критика. 

Преди две-три седмици, на специално заседание в Министерски съвет на Националния съвет на тристранно сътрудничество, темата за минималната работна заплата бе дискутирана и там никой по никакъв начин не казваше, че ще се прибегне към някакъв друг размер. Затова и ние изразяваме позицията, че на практика това е намаляване.

Статистиката показва, че хранителните стоки са нараснали поне със 7% спрямо година по-рано. Така че е нормално да търсим поне 10% ръст на доходите, за да може хората да могат това, което са си купували предходния период, миналата година, да могат да си го позволяват и следващата. Тази политика позволява и приближаване до средноевропейските нива с един по-дългосрочен план, посочи Мишев. 

Той не отрича, че в системата има и дисбаланси по отношене на ръста надоходите в бюджетната сфера.

Така че всъщност тука е дългосрочният проблем, който трябва да се мисли, за да може в рамките на няколко години да се изчисти и да се балансира или да няма това напрежение.