Проектът за държавен бюджет има предимно проблеми и доста малко решения, като по никакъв начин не е направен опит за прекъсване на настоящата траектория на развитие на публичните финанси, не са променени фундаментални политики, най- вече що се отнася до раздходите, коментира старши икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов.
Увеличаваме бюджетния дълг, данъчната тежест за бизнеса и за работещите.
Това са двете най-очевидни неща, които позволяват правителството да живее назаем още известно време, без да нарушава критерия за 3% дефицит, отбеляза експертът.
Въпросът е да не се случат още поразии, защото в момента сме в доста обтегната политическа ситуация, а всъщност повечето решения, които видяхме през в периода 2022- ра 2024-та година, които в момента толкова ни тежат в публичните финанси, бяха взети именно в такава ситуация. Надцакване на партии, всеки обещава на този, на онзи сектор някакъв дребен бонус в опит да привлече политическа подкрепа и накрая всички плащаме сметката.
Според Адриан Николов резерви в бюджета много няма, въпросът е докъде ще стигне динамиката на публичния дълг. Настоящото му повишение е нелогично, но въпреки това харчим назаем от бъдещето без да има видима причина за това.
Той прогнозира, че едва ли тази година разумът ще надделее над популизма. Въпросът е дали ще го направим ние сами или след време това ще се наложи някой да ни вразумява. Трябва да погледнем към Румъния, където вече се намесва МВФ и се съкращават заплати и пенсии, за да не фалира държавата.
По отношение на ситуацията около "Лукойл", според Николов плановете на правителството не са много ясни. По думите му отражение върху фискалната политика ще има ако се намеси БЕХ, но ако компанията се продаде на външен инвеститор това не би трябвало да има сериозен ефект.
Чуйте интервюто в прикачения звуков файл.