Макар и приет със закъснение, протоколът за мечките е добър

След набезите на мечки в населени места трима министри актуализираха протокола за действие при поява на дивите животни в урбанизирани територии. Уместен ли е той, ще свърши ли работа на хората, без да застраши животните? 
Според Александър Дуцов - старши експерт по опазване на видовете във фондация "За дивата природа", случващото се не е изненада. „Подобни нападения предвиждахме преди 10 години“, коментира Дуцов. 

Според Дуцов зимният сън не е задължителен за мечките и при липса на снеговалеж те продължават да се движат в търсене на храна. Задължително е единствено за женските, които раждат в подготвената от тях бърлога.

Специалистът посочи, че новият протокол, изработен във връзка с Плана за действие на мечката, предвижда създаване на спешни екипи, които да реагират при сигнали за диви животни в населени места. При обаждане на 112 или в местното горско стопанство се свиква екип, който проверява района и предприема прогонване при нужда. Използват се нелетални средства – гумени патрони или торбички със сачми.

„Целта е животното да изпита силен дискомфорт и да възстанови страха си от хората. Когато мечка навлезе необезпокоявано в населено място, тя бързо свиква и става опасна“, подчерта експертът.

Гаранция, че животното няма да се върне, няма, но ранните действия дават най-добър резултат. Протоколът предвижда и маркиране на мечките, а при повторна поява може да се поиска разрешение за отстраняване, обясни той.

За броя на мечките у нас данни липсват, но се прави генетичен мониторинг, който до средата на следващата година може да даде пълна картина за популацията. Дуцов разясни, че в години с изобилие мечките остават в планината, но при липса на храна слизат към селата, създавайки усещане за увеличен брой.

Според него горските служители в Централен Балкан и Родопите имат значителен опит и могат да участват в надеждни екипи за реакция. Предизвикателствата остават – климатичните промени, както и фрагментирането на местообитанията заради инфраструктура, което пречи на миграцията на животните към други подходящи територии като Осогово, Средна гора и Западна Стара планина.