Инициативен комитет от набор 1965 от арменското училище в Пловдив поиска да постави Монументален декоративен елемент „Хачкар" в Пловдив, посветен на 1160-та годишнина от приемането на Християнствтото в България. Хачкарът ще бъде изграден по каноните на хилядолетната арменска традиция върху монолитен блок от вулканичен туф в знак на огромната благодарност за съвместния живот между арменския и българския народ и в памет на предците на арменците. Идеята е монументът да бъде поставен на кръстовището на улиците „Съборна“ и „Хан Омуртаг“ в Стария град. Предложението на Инициативния комитет за поставяне на Хачкар в Стария град е внесено за разглеждане в Общинския съвет от кмета Костадин Димитров. Освен от общината, то е подкрепено и от Пловдивската Света Митрополия, като последна дума имат съветниците.
Според председателя на Дружеството на писателите в Пловдив д-р Ахавни Кеворкян, която е част от инициативни комитет, дарителите от набор 1965-година са доказани професионалисти и личности, преживели затварянето на арменското училище преди години. Те решили да направят нещо, което да оставят за Пловдив и общността си.
"Решението този кръст да се постави в Стария град е напълно естествено. Може би някой ще каже: "Да, арменците имат такъв Хачкар, поставен в двора на арменската църква". Но арменската църква, арменският културен дом и арменското училище в града се намирад зад солидна ограда и малцина са пловдивчани, които са влизали в този двор и са виждали Хачкара. Освен това поставянето на този Хачкар е по различна причина. Освен като подарък за Пловдив, той е свързан и с годишнината от приемането на християнството от нашите братя българи, християни и доказателство за многовековните прекрасни отношения между българския и арменски народи. Затова той ще бъде на там горе на Небет тепе", посочи д-р Кеворкян.
По думите й Хачкарите имат ювелирни гравюри по повърхността си. Елементите, които са изрязани върху тях, са библейски мотиви - Адам и Ева, ябълката, змията, лозниците, самите гроздове като символ на плодородие, сложни плетеници, които има в символиката на арменските носии и в древните изображения. Всичко това са неща, които се вплитат в Хачкарите.
"Хачкарите от 2010 г. са в книгата на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Освен като паметници, самата им изработка също е вписана в книгата за нематериално културно наследство. В света има десетки хиляди Хачкари, тъй като арменците сме разпръснати по целия свят и навсякъде, където живеем, поставяме по един Хачкар, като символ на нашето пребиваване на това място, като символ на нашата вяра. От древността до днес има хиляди Хачкари навсякъде, изработени в стените на храмовете ни, в пасхални ниши, където християните са проповядвали във време, в което не са можели да да го правят в храмовете си. За нас Хачкар е нещо много много специално и нещо дълбоко свързано с нашата етническа принадлежност, религиозност и с идентичността ни въобще", обясни д-р Ахавни Кеворкян.
Майсторът, изработил Хачкара, е Артак Хампарцунян от Армения. Той е изработил множество такива камъни и има десетки награди за работата си. Изработеният от него Хачкар вече е в Пловдив и се съхранява в арменския гробищен парк, докато бъде монтиран.
"Той е изключително красив и професионално изработен - истинско произведение на изкуството", подчерта д-р Кеврокян. Тя припомни, че у нас Хачкари са поставени в Сливен и Чирпан, като този в Чирпан е в къщата-музей на поета Пейо Яворов, написал поемата "Арменци".
Обмисля се до Хачкара да бъде изградена и чешма, но това ще бъде на следващ етап. Арменският кръст ще има художествено осветление, каза още д-р Кеворкян.
Чуйте още в звуковия файл.