Натискът е единственият коректив при гласуването на бюджета

Вълната от протести заради недоволството от първия държавен бюджет в евро продължават. Демонстрациите имат политически и икономически измерения. Парите на държавата, които обикновено разединяват работодателите и синдикатите, за първи път се оказаха допирна точка между двете страни. Протестите на административните служители заради ниското заплащане продължават с работещите в Бюрата по труда, инспекцията по труда и социалните. От АИКБ отправиха призив към фирмите, предприемачите и самонаетите да се присъединят към масовия протест вечерта в София срещу бюджета. Той е организиран от парламентарната група на Продължаваме промяната - Демократична България (ПП-ДБ).

Темата за Бюджет 2026, протестите и исканията коментира в програма "Точно днес" на Радио Пловдив депутатът Манол Пейков от ПП–ДБ. Той определи проектобюджета като „корупционен“ и „асоциален“. Народният представител припомни, че по времето на правителствата на Кирил Петков и акад. Николай Денков минималната пенсия е била повишена от 300 на 600 лв., докато настоящият кабинет се ограничава до „оскъдни коледни добавки“. Според него е скандално, че в Българската банка за развитие (ББР) стоят около 7 млрд. лв. без ясна визия за тяхното предназначение.

Пейков отправи критика и към допълнителното натоварване върху бизнеса чрез повишени осигуровки, увеличен данък „дивидент“ и връщане на изискванията за СУПТО. Той даде пример с издателския сектор, където интегрирането на тази система струва петцифрени суми, непосилни за малките фирми.

По думите му данъчната тежест се увеличава без съпътстващи реформи в държавната администрация, чиито заплати вече надвишават тези в частния сектор с около 25–30%. Депутатът добави, че в системата на МВР възнагражденията също растат, без да се предприемат структурни промени, тъй като са обвързани със средната работна заплата. Пейков смята, че държавните служители се превръщат в „бъдещ електорат на управляващите, които ги ухажват по всички възможни начини". 

На въпрос дали е възможна радикализация на протестите, той каза, че всичко е възможно, тъй като държавата се управлява чрез бързи и непрозрачни решения – като съкратената от 14 на 3 дни процедура между първо и второ четене на бюджета или идеята за ускорена приватизация на Държавния спортен тотализатор. Според него тези практики показват „крайната фаза на една завладяна държава“.

Пейков подчерта, че общественият натиск е единственият коректив. Той определи като „обидно“ предложението издръжката за студентите от българските общности в чужбина да бъде увеличена едва от 240 на 264 лв., докато в същото време се обсъждат милиарди левове резерв в ББР.

По думите му евентуално одържавяване на активи на „Лукойл“ би било безпрецедентно за Европейския съюз, при положение че нито Италия, нито Германия са предприели подобни действия.

На въпрос дали бюджетът ще мине на второ четене, Пейков заяви, че това зависи изцяло от мащаба на обществените реакции. Според него ГЕРБ са достатъчно опитни да направят отстъпки, ако протестите станат масови. Той изрази надежда управляващите да чуят хората и да дадат повече време за диалог.