Как се променя произволът на властта

От въпросите към мен разбирам, че голяма част от скептицизма към еврото всъщност е недоверие към тези, които трябва да го въведат. Как да приемем, че същите политици, които много хора възприемат като корумпирани и непредвидими, ще получат достъп до „по-престижен клуб“ и, теоретично, до още повече ресурси под тяхното управление? Ако не вярваме на тях, защо да вярваме на евроизацията - един по същество политически процес, в който българските политици са задължителни участници? 

Разглеждаме два вида суверенитет: външен – защита от външни заплахи, и вътрешен – защита на гражданите от собственото им правителство.

Рискът от политически произвол е по-голям от риска от ограничения. Много хора вярват, че ограничения като валутен борд, фискални правила и обща валута имат цена, която се изразява в пропуснати възможности и по-малко свобода за експерименти. Но тези ограничения намаляват вероятността от тежки грешки: хиперинфлация, дългова криза, срив на доверието в институциите.

Дали влизането в еврозоната няма да отслаби вътрешния натиск за реформи – в правосъдието, институциите и политическата култура? И можем ли да си позволим да разчитаме само на външна геополитическа защита, ако отвътре не сме готови да пазим собствената си свобода?