Вариант 2 на бюджета задълбочава проблемите в здравеопазването

Вторият вариант на държавния бюджет не предлага реални реформи в здравеопазването и не подобрява начина, по който се разпределят средствата в сектора. Това обясни в програма "Точно днес" на Радио Пловдив Пламен Таушанов – член на Надзора на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) от квотата на пациентските организации.

По думите му, промените в новата редакция са чисто формални и не засягат съществени проблеми.

На практика се променят два-три параметъра, които не водят до нищо съществено. В общия бюджет на държавата остана автоматично увеличаване на заплати с 10% навсякъде поравно и несправедливо и нищо не се промени. 

Таушанов разкритикува начина, по който са разпределени средствата за младите лекари и професионалистите по здравни грижи. Според него във втория вариант на бюджета средствата за лекари без специалност и други медицински специалисти са намалени наполовина от предвидените 130 млн. лева на 60 млн. лева, каза той и подчерта:

Най-ощетени обаче остават медицинските сестри, акушерките и останалите професионалисти по здравни грижи, за които средствата са сведени до нула. Това е абсолютна дискриминация и пълна липса на далновидна здравна политика, в пълен разрез с обещанията, давани от парламентарната комисия по здравеопазване през последните години.

Пламен Таушанов изрази несъгласие и с начина, по който в бюджета е решен въпросът с биомаркерите.

България остава единствената държава в ЕС, в която тези изследвания не се финансират устойчиво от здравната каса, а често се покриват по програми на фармацевтични компании. Без пълно изследване на всички необходими биомаркери при онкологичните заболявания лечението се забавя, а понякога става и невъзможно. В мотивите към наредбата има фалшиви твърдения, че пациентите са напълно изследвани, което не отговаря на истината.

Друг сериозен проблем според него е дисбалансът между доболничната и болничната помощ.

Отново се залагат огромни средства за болниците, където най-лесно се източват пари, при положение че България остава европейски лидер по брой хоспитализации – близо 2 400 000 годишно.

Той определи като неясно и предложението за въвеждането на национална здравна карта, която трябва да ограничи злоупотребите. По думите му проблемът не е в липсата на регулации, а в некачествените технически средства за четене на личните карти, които четат и копия на такива и позволяват лесно източване на касата.

Той заключи, че исканията на протестиращите трябва да бъдат фокусирани и ясни, а не да са насочени общо към корупцията.