Да насочим гражданската енергия за промени не само на национално ниво

Гражданската енергия е основата на всяка жива демокрация, каза в програма „Точно днес“  Марина Кисьова де Хеус, която организира през декември в Пловдив редица прояви, свързани с различни обществени активности и участва в протестите.

 

Основен акцент е  колективната фотографска изложба „Обществени движения“, кято показва последните 25 години на граждански действия, обществени каузи и социални промени в България.

С тази изложба искаме честно да погледнем къде сме били през последните 25 години и да започнем да си представяме какво силно и автентично гражданско движение можем да създадем занапред

По думите й изложбата проследява различните проявления на гражданската активност в България от 2000 до 2025 г. — протести, каузи и спонтанни обществени реакции, които са оформили колективната ни памет.

Като участник в протестите в Пловдив Марина Кисьова подчерта, че и този път протестът тук е бил мирен и аполитичен.

Според нея участниците в протестите изразяват надежда, че настоящата енергия може да бъде канализирана в конкретни искания за промени както на местно, така и на национално ниво..

 

А моята надежда е, че ние можем да намерим причина да се обединим, защото сега най-голямото предизвикателство ще бъде да се обединим около общи искания. Защото ако няма общи искания - заявихме, че апатията приключи, нали, 50 000 в Пловдив, а оттам нататъка предстои най-трудната ни работа като граждани, за това да имаме конкретни искания каква промяна искаме да видим. И аз си мисля, че не е важно само какво искаме на национално ниво. Ясно е оставка, хората го казват. Важно е да се замислим и ние какво искаме в Пловдив да се промени, защото ако много от хората на площада имат различни виждания по различни теми, аз  съм убедена, че сега сутринта, като са излизали за работа, всички имаме един и същи проблем с транспорта. Така че може да започнем от нещо общо и да видим как  да използваме тази гражданска енергия за натиск върху управляващите, независимо кои са те. Сега е моментът да търсим малко повече прозрачност. Как се взимат решенията в общинския съвет, в общината. В крайна смета  и институциите, и частния сектор, които предлагат обществени услуги, когато има много голям граждански натиск, те взимат решенията, които са в полза на обществото. И мисля, че това е нашата надежда, нашият шанс сега да променим поне някои от наистина структурните проблеми в града.

Според нея протестът макар и много трудно може и трябва да излъчи свои лидери.

Мисля, че тук има един много голям проблем с егоцентризъм и това, че досегашните граждански лидери просто трябва също да направят няколко крачки назад и да дадат възможност на нови граждански лидери също да покажат те пък как могат да организират обществото. Защото тези, които са правили това от 90-те години, сега през 2025 г. е добре да има приемственост, но да остават поне някакво пространство и за нови   общности, които да се опитат да организират нещо. Що се отнася за политическата отговорност в България, много трудно правим разликата между политика и политики. Това, което искаме да видим е реално въздействие върху средата. А и тук идва ролята на гражданския сектор с това да предлага конкретни промени, конкретни подходи,  за да може да се получава нещо различно, което не означава, че те тези хора непременн трябва да станат политици.

Според нея все още у нас липсва гражданското общество, което е критично и което не е обвързано категорично с една партия.

Точно затова и организараната тази верер от нея  дискусия, в  пространството 14 квадрата в Пловдив, е с молба  да няма и да не участват политически лица.

Защото ние имаме нужда от пространство, в което да имаме доверие между самите граждани, а и честно да си поговорим, за това какво можем да направим като граждани, без да трябва да се обвързваме или да се идентифицираме, с която и да е партия.

Тя уточни, че дискусия ще е на тема„Накъде след 1 декември за гражданите?“ и ще е разговор за контекста след 1 декември и възможностите за по-силно и автентично гражданско движение в Пловдив и страната.