Великите европейци - Уйлям Уолъс

„Цветето на Шотландия“ се казва този неофициален химн на страната. А самото цвете пък, за който не знае, е магарешкият трън.

Историята е следната. В Средните векове на територията на днешна Шотландия живеят няколко племена – от езичниците скоти, пикти и кимври до християнизирани келти. Те се разбират помежду си, но се борят с влиянието на галите. Към края на VIII век от североизток обаче се появява нов общ враг – викингите.

Тяхното нашествие обединява местните и през IX век се създава Кралство Шотландия, за което помага трънът. Както се разказва, една нощ, когато викингите се промъкват в тъмното, за да нападнат шотландския лагер, някой от тях е убоден от магарешки бодил и изкрещява от болка. Това е достатъчно шотландците да скочат и викингите да бъдат прогонени.

Е, подобни красиви легенди не винаги са и напълно истински. Но горе-долу в същата полу-реална, полу-митична ситуация като магарешкия трън се намира и другата шотландска легенда – историко-епическият герой Уйлям Уолъс.

Сега Уйлям Уолъс е познат на повечето хора главно заради филма „Смело сърце“ с Мел Гибсън. Сценарият му е създаден по епичната поема „Уолъс“ от XV век, дело на един късносредновековен министрел – Слепият Хари. Този текст обаче се основава на предания и е писан 170 години след смъртта на Уолъс, така че е трудно да се каже къде в него свършват фактите и къде започва измислицата.

От своя страна сценаристите на филма, както е нормално за художествено произведение, също не придирят чак толкова за историческата точност, а наблягат на творческата истина, която краси сюжета. Така филмът се оказва препълнен с исторически грешки, като се започне от самото заглавие. То приписва на Уйлям Уолъс прозвището Braveheart, което всъщност е на неговия патрон Робърт Брус, граф на Кърик и по-късно шотландски крал.

Също така реалният Уолъс няма как да носи килт – прочутата шотландска карирана поличка, тъй като тя става традиционно облекло триста години по-късно. Сюжетната линия с Едуард II също е добавена щедро – тогава той е на 13 години и още не участва в нищо. Тоест, така ще разочароваме и романтиците – историята за тайната любов на Уолъс с Изабела, кралица на Англия и съпруга на Едуард II, е пълна художествена измислица.

Тогава Изабела, дъщеря на френския крал Филип IV и Йоана I Наварска, е бебе и няма как да прави нито любов, нито дипломация в Шотландия. Да не говорим за магията на киното, при която средният на ръст Мел Гибсън играе човек, висок над два метра. Гибсън е само 9 сантиметра по-висок от истинския, запазен досега меч на Уолъс, който е дълъг 1,68 м и тежи близо 3 килограма.

Актьорът вероятно изобщо не би могъл да го размаха за бой. Да не говорим, че сигурно изобщо не би го и докоснал, защото дръжката му е обвита с човешка кожа. Но въпреки всичко във филма Мел Гибсън успява да превъплъти най-важните черти от характера на хайлендъра Уолъс – достойнството, непримиримия дух и страстната любов към свободата.

Превод:
– Синове на Шотландия, аз съм Уйлям Уолъс.
– Уйлям Уолъс е два метра висок…
– Да, чувал съм ги тия. Убил е стотици и ако беше тук, щеше да изпепели англичаните с огнени кълба от очите и мълнии от задника си. Аз съм Уйлям Уолъс. И виждам цяла армия мои сънародници, дошли да се опълчат срещу тиранията. Дошли сте да се биете като свободни хора – и вие наистина сте свободни хора. Какво сте без свободата си? Ще се биете ли?
– Срещу тази сила ли? Не, ще побегнем и ще оцелеем.
– Да, ако се биете, може да умрете. А ако избягате – да оцелеете, поне за известно време. И умирайки в леглата си след много години, ще ви се иска да замените всичките си изживени дни само за един шанс, само за единия шанс да се върнете тук и да кажете на враговете ни, че могат да отнемат живота ни, но никога не могат да ни отнемат свободата…

Речта на Уйлям Уолъс е една от знаменитите речи в киното. Не може обаче да се каже със сигурност дали изобщо е имало подобни слова през горещия юли на 1298 г., когато шотландците са разбити от англичаните при Фолкърк, а самият Уолъс едва се спасява. Това всъщност е последната му голяма битка.

Но каква е историята – защо се бият шотландци и англичани през XIII век и защо фигура като Уолъс изобщо излиза на историческата сцена? През 1286 г. умира шотландският крал Александър III, а трона може да получи само Маргарет, принцесата на Норвегия – няма други наследници. Тя обаче е едва на 4 години и трябва да има регент, а крал Едуард I на Англия вижда възможност да присъедини Шотландия към своята корона.

За целта той урежда брак на Маргарет с едногодишния си син Едуард, принц на Уелс. На път за Шотландия обаче Маргарет умира, а клановете започват да воюват за трона. За да не се избият съвсем, те канят Едуард I за арбитър и така вкарват вълка в кошарата. Той иска първо декларация за вярност от всички тях, а после слага на престола Джон Бейлиол, когото смята за най-предан.

Джон обаче остава в историята като „празното палто“ или „крал за една седмица“. Той скоро предявява претенции за самостоятелност, Едуард I нахлува в страната, кара Джон да абдикира и установява пряко английско управление. Шотландските благородници, лакоми за власт, разединени от интриги или директни подкупи от англичаните, се оказват слаби и неспособни да го спрат.

Така идва времето на никому неизвестния Уйлям Уолъс, който повежда голямата шотландска битка за независимост.

Уйлям Уолъс е роден през 1270 година в семейството на дребни благородници. Спорни са и годината, и произходът му. Някои смятат, че, както сочи фамилията, родът му е от Уелс. Базират се на това, че Wallace на староанглийски е wullish, което значи чужденец или уелсец. Думата обаче се използва и за обозначаване на местните хора с кимврийски произход, които живеят в югозападна Шотландия.

За това кой е бащата на Уйлям също се спори, но най-ясно свидетелство изглежда надписът от личния му печат, който гласи, че е син на Алън Уолас. Дали това е същият Алън Уолас, който е сред подписалите декларацията за вярност към Едуард I, или е друг Алън Уолас, вече е трудно да се каже.

Така или иначе семейството има земя, младият Уйлям научава латински и френски от свои чичовци свещеници, но някъде в началото на 90-те години нещо става и младежът тръгва по пътеката на войната. Според поемата на Слепия Хари през 1291 г. баща му и братята му загиват в схватка с англичаните и така започва всичко.

Други сочат някакво спречкване с двама английски войници на пазара в Ланарк, след което войниците са убити, а Уйлям хваща гората. Най-романтичната легенда е, че Уйлям Хезелриг, английският шериф на Ланарк, убива Марион – младата съпруга на Уолъс, заради което шест години по-късно Уолъс го залавя, убива и одира ивици от кожата му, за да облицова дръжката на огромния си меч.

Така или иначе важното е, че към 1296 г. Уйлям Уолъс постепенно започва да се превръща в ангел на отмъщението според шотландците и в истински паднал ангел според англичаните.

Разбира се, по-трезвите гласове припомнят, че няма как един младеж на 27 години само въз основа на талант да поведе не само успешна партизанска война – тактика, която Уолъс използва доста време, – но и да печели истински големи битки, като онази най-прочута при моста на Стърлинг.

Затова, казва разумът, много е вероятно по-рано той да е бил не друго, а наемник на Едуард I в неговите уелски походи и там да е изучил военното дело. Още повече – личната му емблема е ръка, която стреля с лък, а тежките стрелци с лък са елитните английски части, които най-често печелят големите битки по онова време.

Така или иначе не някой от висшите благородници, а именно Уолъс в един момент се оказва човекът, способен да обедини шотландците и да ги накара да се бият. След фантастичната си победа в битката при Стърлинг Уйлям Уолъс получава от Робърт Брус рицарско звание и титлата „Защитник на Шотландия и водач на нейните армии“.

Не я носи много време – само малко повече от година, когато се стига и до тежкото поражение при Фолкърк, след което той се отказва от титлата и за известно време изчезва от хоризонта. Смята се, че отива във Франция да уговаря французите за помощ, може би пътува и до Рим.

Така или иначе се връща в Шотландия, където е преследван и дълго се измъква, но накрая, през 1305 г., рицарят Джон де Ментейт го предава на англичаните. Те го осъждат на смърт и изпълняват присъдата публично – бавно, грозно и мъчително.

Едно от основните обвинения е за предателство към короната, въпреки че Уйлям Уолъс ясно заявява: никога не съм се клел на Едуард, затова и няма как да му изменя. Така си е – той наистина не се е клел на друг, освен на Шотландия. И никога не я предава.