Всички партии в парламента носят отговорност за политическата криза

Възможността за съставяне на нов кабинет в рамките на 51-вото Народно събрание изглежда все по-малка, а перспективата е по-скоро към предсрочни парламентарни избори. Това коментира в интервю програма "Ден след ден" на Радио Пловдив проф. Красимир Калинов – социолог, математик, бивш член на ЦИК и експерт по електорална математика.

По думите му от консултациите при президента се очертава ясно желание на основните политически сили да се върви към нов вот. Той посочи: 

Поне това, което слушам от консултациите с президента, е, че основните партии искат предсрочни избори. Тук няма никаква полова или друга диференциация – просто отиваме на избори. 

Според него в тази ситуация всички партии ще се опитват да се дистанцират от отговорността, но тя е споделена.

Всички ще се направят на незаинтересовани, че не носят отговорност, макар че отговорността е на цялата управляваща върхушка. Няма значение дали са били в опозиция или на власт – всички партии, представени в парламента, носят отговорност за това, което се случва.

Проф. Калинов смята, че търсенето на персонална вина е безплодно, защото политическата отговорност е силно размита.

Всички и никой. Правителствата формално не носят отговорност, но тези, които стоят зад тях – да. А зад тях стоят всички партии в Народното събрание. В такава ситуация по-добре е да не търсим виновни, защото ще изпаднем в безкрайни оправдания.

По отношение на промените в Изборния кодекс проф. Калинов е категоричен, че те са необходими, но не и в начина, по който се предлагат в момента.

Изборният кодекс е манипулиран на парче поне 25–30 пъти, винаги преди избори. Това, което се предлага и сега, е още от същото – частични промени, които дават малко предимство на този или онзи.

Експертът остро критикува предложенията за изцяло машинно гласуване.

Предложението на ПП-ДБ е утопия. Няма организация, машините са с изтекъл срок на годност – механично, физически и морално амортизирани. Това ще доведе до още по-голямо недоверие в изборния процес.

По думите му подобен модел не се прилага масово никъде в Европейския съюз.

Ако политиците мислеха обективно, щяха да си направят сметката "за" и "против" и да видят, че това машинно гласуване не е много подходящо за ситуацията, защото ще създаде допълнителни проблеми на този етап. Да не говорим за примера, че в Европейския съюз никъде няма такова нещо, поне цялостно. Има само в района на Брюксел. Всички страни са го отрекли, защото то създава допълнително недоверие в изборния процес, защото само 10-15 души са наясно със софтуера

Проф. Калинов коментира и идеята за въвеждане на ценз за членовете на секционните избирателни комисии, като подчерта, че отговорността е на партиите, които ги номинират.

Партиите и сега трудно намират 22 000 души за СИК. Ако въведем образователен ценз, проблемът ще се задълбочи. Това не са разговори на коляно – трябва сериозна експертна дискусия, дори с помощ отвън.

Според проф. Калинов проблемът с манипулациите и купуването на гласове няма да бъде решен с технология, а със строги санкции и висока избирателна активност. По думите му докато няма сериозни наказания за купуването на гласове, проблемът ще остане – независимо дали се гласува с хартия, машини или по интернет. Той посочи, че решението е масов вот – не 30%, а 70–80% активност.

Експертът припомни и последните съдебни решения за частично касиране на избори.

Изборите бяха признати за легитимни, но с изключения в някои секции. Остава обаче горчивият вкус. 

Проф. Калинов се надява на по-висока активност на следващите избори. По думите му активността трябва да е над 50%, както обикновено е било. "Ако това се случи, очаквам в парламента да влязат 5 или 6 партии. При сегашната ниска активност трудно може да се очаква рязка промяна“, каза той.