Изкривен пазар, скъпа храна и производители в режим на оцеляване

Изкривявания във всички звена на пазара на храни – от производството до търговията. Такава е констатацията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) след най-мащабния ѝ секторен анализ досега. Данните показват нарастваща зависимост от внос и осезаемо поскъпване на храните – процес, който потребителите усещат не ежедневно, а буквално ежечасно.

На този фон Националната асоциация на млекопреработвателите и Българският фермерски кооператив настояват за спешна държавна намеса. Какви мерки са възможни обаче в ситуация на политическа нестабилност и правителство в оставка?

Според управителя на Българския фермерски кооператив Александър Алексиев началото е поставено със секторния анализ на КЗК, който потвърждава онова, за което браншът предупреждава от години – българските животновъди и млекопреработватели са оставени в режим на оцеляване. Изводите не са изненадващи, но са показателни: в търговските вериги надценките достигат между 90 и 130 процента, докато до производителите почти не стига добавена стойност.

Особено тревожни са данните за млечния сектор. За периода 2020–2024 г. производството на мляко у нас е спаднало с 25%, а вносът на мляко и млечни продукти се е увеличил с близо 43%. По думите на Алексиев тези числа са напълно реални. Изкупната цена на млякото остава средно с над 10% под тази в Европейския съюз, а при овцевъдството разликата със съседни държави достига между 20 и 40 процента.

„Как да имаме стимул да произвеждаме, когато всяка година сме на ръба, а печалбите остават другаде“, рорина риторично Алексиев.

Като решение той посочи дълго обсъждания, но все още неприет закон за агрохранителната верига. Според Алексиев законът трябва да въведе ясни правила от суровината до щанда в магазина и да ограничи драстичните разлики между изкупните и крайните цени. Паралелно с това браншът настоява за реален контрол и ограничаване на сивия сектор, който подбива цените, предлага продукти със съмнително качество и ощетява коректните производители.

Отговорността, по думите му, е разпределена между Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), НАП, Министерствата на земеделието, финансите и икономиката, а при нужда и МВР. Необходима е активна държавна инициатива за откриване и спиране на нерегламентираните производители и за въвеждане на ясни национални стандарти за качество и проследяемост.

Що се отнася до инициативата за т.нар. „магазини за хората“, които стартираха пилотно в Пловдивска област, Българският фермерски кооператив няма да участва като доставчик, тъй като продуктите от овче мляко не са включени в основната продуктова листа. Причината е, че те се водят бутикови и няма как да се класират. Алексиев определи проекта като експеримент и припомни, че при сегашния модел водещ критерий остава цената, а не произходът и качеството на продукцията.

„Ако идеята беше истински протекционизъм за българските производители, щеше да изглежда по различен начин“, каза той и допълва, че без ясна държавна политика подобни инициативи трудно могат да се превърнат в устойчиво решение.