Големият риск за хората е инфлацията, а не влизането в еврозоната без бюджет

Влизането на България в еврозоната без редовно правителство и без нов приет бюджет само по себе си не е драматично и не крие сериозни рискове за смяната на валутата. Това коментира пред Радио Пловдив икономистът Георги Вулджев от Експертния клуб за икономика и политика.

Според него по-съществените проблеми са инфлацията, дългосрочната посока на фискалната политика, нарастващите бюджетни дефицити.

През последните години се пуснахме по пързалката на дългова спирала. В средносрочните прогнози се вижда как между 2024 и 2028 г. държавният дълг като дял от БВП се предвижда да нарасне от около 23% до над 36%. Това е огромен скок

Според Георги Вулджев официално отчитаният дефицит от около 3% се постига чрез счетоводни техники и отлагане на разходи, докато реалният структурен дефицит е по-скоро в диапазона около 5% от БВП.

Необходими са корективни мерки и първият приоритет трябва да са текущите разходи на държавата, особено разходите за заплати, които през последните години се надуха значително

По темата за удължителния закон за бюджета, срещу който КНСБ и част от политическите сили изразиха критики, Вулджев заяви, че не вижда икономическа логика в тези опасения. По думите му удължителният бюджет на практика замразява ръста на заплатите в бюджетната сфера за кратък период и оставя тежките решения за следващия парламент.

Алтернативата е автоматично увеличение на заплатите, особено в сектор „Сигурност“, с около 12% от 1 януари, което допълнително ще ескалира разходите

Икономистът е категоричен, че следващото Народно събрание трябва не просто да удължава замразяването, а да промени законодателството, което обвързва заплатите в определени ведомства със средната работна заплата в страната.

Няма финансова и икономическа логика тези заплати да са автоматично вързани една за друга

Георги Вулджев посочи, че за хората в момента по-сериозен е проблемът с инфлацията, която остава над 5% на годишна база, а не толкова със самото ни членство в еврозоната.

Още в началото на годината прогнозирахме, че при положителен отговор от Европейската комисия за присъединяване ще видим ускорение на инфлацията и това вече се случва

По думите му очакванията за смяна на валутата действат като краткосрочен инфлационен фактор – процес, наблюдаван и в други държави, включително Хърватия.

За хората в момента по-големият проблем е инфлацията, а не самата смяна на валутата. Иронията е, че при толкова лошо предложение за бюджет, всъщност е по-добре да влезем в еврозоната с удължителен бюджет, отколкото с приет такъв