Космическо шоу в нощното небе на 2-ри срещу 3-ти януари

Първите за 2026 г. суперлуна и метеорен поток ще се синхронизират в януарското небе, но светлината от едното природно явление може да затъмни другото, съобщи Асошиейтед прес.

Метеорният поток Квадрантиди ще достигне своя пик на 2 януари вечерта и на 3 януари сутринта. При тъмно небе наблюдателите обикновено виждат около 25 метеора на час, но този път вероятно ще са по-малко от 10 на час поради светлината от суперлуната в събота.

„Най-големият враг на насладата от метеорен поток е пълната луна", каза Майк Шанахан, директор на планетариума в центъра "Либърти сайънс" в Ню Джърси.

Метеорният поток е светлинно явление, причинено от малки частици, които навлизат в земната атмосфера. Повечето от тях не са по-големи от песъчинки. Те са получени от разрушаването на комети, породили куп метеорни тела - ледени и прахови частици, въртящи се по предишните им орбити. 

Произходът на Квадрантидите остава загадка за астрономите, но се смята, че е свързан с астероида 2003 EH1. Това прави звездопада необичаен, тъй като повечето метеорни потоци произхождат от комети. 

Суперлуната не е по-голяма, но може да изглежда така, въпреки че според учените разликата е едва забележима. По-лесно е да се открие промяната в яркостта - суперлуната може да бъде с 30% по-ярка от средната осветеност на естествения ни спътник. 

Суперлуните са видими при ясно небе навсякъде, където е нощ. Квадрантидите, от друга страна, се виждат главно от Северното полукълбо. И двете могат да се наблюдават без специално оборудване.

Най-доброто време за наблюдение на "падащи звезди" е в ранните часове преди зазоряване, когато Луната е ниско в небето. Конкуриращите се източници на светлина - естествена или изкуствена, са основните пречки за добра видимост. 

Следващият метеорен поток - Лиридите, ще достигне своя максимум през април.

По-скоро популярен, отколкото научен термин, „суперлуна“ се появява, когато пълната лунна фаза се синхронизира с особено близко движение около Земята. Това се случва три или четири пъти годишно последователно, като се има предвид постоянно изместващата се овална орбита на Луната. До края на 2026 г. няма да има друга суперлуна.