Национализмът и затвореното общество

Когато ми задавахте въпроси за еврото, видях страх, че раздялата с лева се приема за раздяла с едно от условията българите да бъдат уникални. Но в същото време се преплитаха и тези на пропагандата и дезинформацията, които граничат с чист национализъм. 

В този епизод говорим за разликата между национална идентичност и национализъм. Разглеждам защо национализмът представлява риск за демократичната система. Той често се представя като защита на суверенитета или на „истинската“ идентичност, но на практика подменя индивидуалната свобода с колективни претенции и отваря път към изключване, ксенофобия и конфликт.

Като икономист и анализатор на политически риск гледам на национализма именно като на източник на политически риск, включително в иначе зрели и формално стабилни демокрации. Има два добре познати модела, чрез които авторитарните тенденции се налагат. Първият е синдромът на бавно сварената жаба: постепенно и почти незабележимо нагнетяване на страх и враждебност. Вторият е синдромът на изненаданата пуйка: внезапно, шоково събитие, което оправдава извънредни мерки и ограничения. И в двата случая националистическата реторика служи като подложка за атака срещу демокрацията.

Ще сме по-силни срещу тези опити, ако сме нащрек за някои червени флагове в политическия и обществения живот: реториката „ние срещу тях“, търсенето на общ враг, историческо величие и превъзходство над други нации.