Преходът към еврото върви спокойно, основните трудности понася бизнесът

Икономистът от ИПИ Адриян Николов смята, че преминаването от лева към евро протича без особени проблеми и очаква до 31 януари затрудненията по места да бъдат преодолени. Неговият съвет е потребителите в големите градове, както и там, където има възможност, да плащат с карти, което облекчава както бизнеса, така и потребителите. Според него в момента бизнесът е този, който изпитва по-сериозни затруднения, тъй като работи активно с двете валути. Много фирми продължават да получават плащания в лева, а по закон са длъжни да връщат ресто в евро.

Икономистът не очаква сериозни проблеми и казуси, докато в обръщение са и двете валути. Проблемите, смята той, са за тези, които не могат да декларират произхода на парите си и трябва по някакъв начин да се отърват от тях, но не са успели да го направят през последните месеци.

Оттам нататък, след 31 януари, всички проблеми, свързани с паралелната употреба на двете валути, ще изчезнат, тъй като ще бъде законно да се разплаща само в евро, а левовете ще останат в историята.

Той припомни, че банките до средата на годината, а БНБ – за неограничен период от време, ще продължат да обменят останалите левове в евро.

Адриян Николов заяви, че с приемането на еврото българската монетарна политика става директно подчинена на монетарната политика на Европейската централна банка, която има ясен инфлационен таргет. Тоест една от основните политики на Европейската централна банка е поддържането на ниска инфлация в рамките на цялата еврозона, а България, вече като част от нея, ще следва всички тези политики, най-вече по линията на основния лихвен процент. По-скоро тази политика действа антиинфлационно, като същевременно има много други фактори, които влияят върху ценовите процеси, и е трудно да се отдели само ефектът от смяната на валутата.

Той акцентира върху разходите за труд, особено върху заплатите в публичната сфера, ръста на минималната заплата от 1 януари, както и върху международната икономическа динамика.

Всички тези фактори са много по-важни за динамиката на цените, отколкото конкретно монетарният режим в страната.

По думите на икономиста липсата на бюджет няма да се отрази пряко на обикновените хора, но държавата няма да разполага с реална финансова политика. Това означава, че всички ключови реформи остават на пауза. Той очаква новият бюджет да бъде подложен на сериозен обществен контрол и да предизвика остри реакции, ако отново се предвижда повишаване на данъчната или осигурителната тежест, или увеличаване на разходите за администрацията.