Родителите все по-често дават на децата си "силни" имена

Празниците продължават, а Ивановден се титулува като „национален“ с повече от 300 хиляди именици. Според Аида Марковска, която изследва родовата традиция, дълго време именуването на децата е следвало строго установени правила – кръщаване на баби, дядовци, кръстници и близки роднини. Традицията е била толкова устойчива, че не е подлагана на съмнение, обясни тя и допълни: 

Още в деня на сватбата си невестата е знаела как ще се казват бъдещите ѝ деца, тъй като имената са се предавали по наследство. Този модел остава силен почти до началото на новото хилядолетие и до днес много семейства продължават да го спазват – като израз на почит, привързаност и благодарност към родителите.

По думите на Марковска най-съществената промяна в именната традиция е свързана с ролята на майката. Ако в миналото тя практически не е имала право на глас при избора на име, въпреки че ражда и отглежда детето, днес най-често именно майката е водещата страна в това решение. Тази промяна е сравнително нова, от последните десетилетия, но вече се възприема като нещо естествено и „законно“.

Въпреки това статистиката показва изненадваща устойчивост в предпочитаните имена. Първите десет при момичетата и момчетата почти не се променят през годините, като нови имена трудно пробиват в класациите. Любопитен факт е, че Иван или Йоан вече не присъстват сред първите десет мъжки имена – тенденция, която контрастира с масовото честване на Ивановден, каза Марковска и изтъкна: 

Прави впечатление и друго – днешните родители все по-често избират т.нар. „героични“ имена. Това са имена на победители, воини, светци, силни и властни фигури. Тази тенденция се наблюдава и при женските имена. За сметка на това нежните, „цветни“ имена постепенно изчезват от употреба. Имена като Гълъб, Невена, Маргарита или Добра остават по-скоро спомен от миналото, носен от по-възрастните поколения.

Тя посочи, че имената Александър, Виктор и Виктория се утвърждават като безспорни фаворити, до такава степен, че изборът на име често изглежда предрешен още преди раждането.

Според изследователката чрез имената родителите проектират очакванията си към децата – сила, настоятелност, борбеност, дори агресивност, необходими за „победа“ в съвременното общество.

Нежността, добротата и мекотата все по-рядко намират израз в избора на име. Дори името Иван – символ на смирение и саможертва – постепенно отстъпва място на войнствените образи.

Марковска е категорична, че имената са своеобразно послание към бъдещето – израз на ценностите и страховете на едно поколение, което очаква децата му да се справят на всяка цена.