Първите дни на новата година в световен план тръгнаха бурно – САЩ задържаха президента на Венецуела Николас Мадуро, а след това стана ясно, че Венецуела ще прехвърли на Америка суров петрол на стойност между два и три милиарда долара. Какви са прогнозите за петролния пазар през 2026 г. на фона на геополитическите събития? Анализът е на Боян Рашев, енергиен консултант, който е живял във Венецуела.
Според енергийния консултант Боян Рашев, който е живял и работил във Венецуела, случващото се няма да доведе до съществени сътресения в цените на петрола, но ще има сериозни регионални и геополитически последици.Рашев коментира информацията за евентуално придобиване на чуждестранните активи на „Лукойл“ от американския петролен гигант „Шеврон“. По думите му подобна сделка би била много добра за България:
„Шеврон“ е компания с дълбок опит в сектора и може да осигури стабилна работа на рафинерията, както и доставки на горива от различни източници. Това би означавало и рязка промяна в геополитическата ориентация на страната. Ако „Шеврон“ стане собственик на най-големия индустриален актив в България, страната ни автоматично ще попадне под по-силен геополитически чадър на САЩ.
Рашев припомни, че вече има преминаване към американско ядрено гориво и проект за нови реактори по американска технология.
Това ни прави ясно ориентирана към САЩ държава и потенциално ни защитава дори повече от формалното ни членство в НАТО.
По отношение на цените на горивата Рашев е категоричен, че смяна на собствеността няма да доведе до съществени промени. Той посочи, че няма защо новият собственик да променя ценовата политика.
Според експерта задържането на президента на Венецуела преди десет години би предизвикало сериозен шок на петролните пазари.
Днес обаче реакцията е слаба, а цените дори отбелязват лек спад. Причината е, че Венецуела вече не е ценообразуващ фактор – износът ѝ е ограничен и концентриран основно към Китай и САЩ. Само в тези две държави има рафинерии, способни да преработват тежкия венецуелски петрол.
По думите на Рашев действията на Вашингтон са насочени преди всичко срещу Китай и Русия, които през последните години използваха Венецуела като геополитически плацдарм в Южна Америка. Макар количествата от около 400 хиляди барела дневно да не изглеждат значителни, за Китай те са необходими, тъй като китайските рафинерии, произвеждащи тежки фракции, като мазут и асфалт, разчитат именно на венецуелския петрол. Преминаването към друг тип суровина е технологично трудно и скъпо, смята енергийният консултант и добави:
В същото време американските рафинерии по Мексиканския залив могат безпроблемно да поемат тези доставки. Това обяснява и защо акциите на американските компании за добив на нефт поскъпнаха, докато тези на канадските компании поевтиняха – венецуелският петрол може да измести част от канадския на американския пазар.
Рашев е на мнение, че въпреки официалната информация, че Венецуела официално разполага с най-големите доказани петролни залежи в света – около 300 милиарда барела, голяма част от тях са икономически неизгодни за добив при сегашните цени и технологии.
В момента страната добива около 800 хиляди барела на ден и може сравнително бързо да увеличи производството до 1,4 милиона барела. Връщането към нивата от 3,5 милиона барела дневно обаче би изисквало поне десетилетие и инвестиции от порядъка на 100 милиарда долара.
Експертът допълни, че глобалните цени на петрола ще останат относително стабилни, тъй като се определят основно от леките сортове, използвани предимно за производство на бензин и дизел. Той добави, че истинските ефекти от случващото се ще се усетят на регионално и геополитическо ниво.