"Последният ловец на делфини" - новият роман на Захари Карабашлиев

Новият роман на Захари Карабашлиев възкресява истината за режима в следвоенна България през трагичната одисея на един учител по история.

Романът продължава разговора, който Захари Карабашлиев започва в „Рана“, и отвежда читателите към България в периода след Втората световна война.

Дръзкият роман „Последният ловец на делфини“ потегли в края на 2025 година за среща с читателите си в дълбоките води на литературата, която остава пазител на свободата.

Новата творба от автора на „Рана“, „Опашката“, „Хавра“ преплита настояще, минало и митология и редува стремително действие с лиричен изказ – за да изгради едновременно лично и общовалидно свидетелство за бащи, синове, делфини и паметта като последна територия на човека.  

Наши дни

В малък киносалон документален филм сблъсква един мъж с болезненото минало на семейството му. А срещата с магнетична млада жена отключва забравени чувства и го отвежда към дълго премълчавани истини.  

Преди

След като се връща от бойните полета на Втората световна война, един учител по история намира своето семейство и родината си променени до неузнаваемост. Оцелял от ужаса на войната, той не подозира колко бързо новият режим ще превърне много от познатите около него в „бивши хора“. Сечението на тези на пръв поглед разделени от времето истории се оказва премълчаваната от десетилетия неудобна истина за лова на делфини в Черно море. Истина, която се разгръща пред читателя паралелно с участта на един от многото поразени животи в тоталитарна България.  

Като се опира на множество архивни източници и реални събития, Карабашлиев създава мащабна и вълнуваща семейна история, която се явява и достоен завършек на творческите му търсения от последните години. Смел, дързък и болезнено човешки, „Последният ловец на делфини“ е ода за любовта и литературата като противоотрова на забравата. Изящно напомняне, че думите са онези делфини на мисълта, които още от древни времена се носят по вълните на светлината.  

„И както делфините плуват между вода и въздух, между сега и минало, дълбини и повърхнина, между тук и отвъд, моята история ще смесва и живи, и мъртви, и спомен, и легенда, преживяно и блян, ще скача между времена и събития, без да прибавям нищо от себе си, без да търся най-хубави думи или съставям най-изкусни изречения – защото и това е суета.“