Третият мандат е ход на Радев и заявка за нов политически проект

След решението третият управленски мандат да бъде връчен на ДПС – кръга около Ахмед Доган, политическата обстановка у нас навлиза в нов етап. Ще опита ли формацията да реализира мандата, какви сценарии се очертават и как се пренареждат електоралните нагласи – темата коментираме със социолога Евелина Славкова от агенция „Тренд“.

По думите ѝ решението на президента Румен Радев не е изненада и се вписва в ясно очертаната му линия през последните месеци – противопоставяне на Делян Пеевски и на статуквото. В този контекст връчването на третия мандат на АПС изглежда логично, особено на фона на очакванията за предстоящи политически действия от страна на държавния глава.

Славкова припомня, че при предишни служебни правителства президентът най-често е връчвал третия мандат на БСП или ИТН, но настоящата ситуация е различна. Според нея решението е част от по-широк политически ход, свързан с все по-обсъжданата възможност Румен Радев да стартира собствен политически проект.

Всичко, което виждаме – като поведение, изказвания и политическа посока – по-скоро говори за това, че ще има нов политически проект, който ще се включи в предсрочните парламентарни избори.

По думите ѝ подобен ход би имал логика само ако президентът напусне институцията и застане начело на формацията.

Акцент в този процес е и изборът на дата за евентуалните избори – ключов фактор за всяка нова политическа сила. Конституцията позволява участие в избори и без формално учредена партия – чрез коалиция с вече регистрирани формации, както направи „Продължаваме промяната“ в началото. Това прави сценария напълно реалистичен, макар и организационно сложен.

По отношение на бъдещи коалиции Славкова подчертава, че е твърде рано за конкретни прогнози. Решаващо ще бъде кои партии ще влязат в следващия парламент и с каква численост. При фрагментиран парламент малките формации традиционно са по-склонни към участие в управлението. Възможна колаборация с ПП–ДБ също не е изключена, като важен сигнал ще бъде и изборът на служебен министър-председател.

Социологът обръща внимание и на трайната тенденция на спад в избирателната активност. През последните години броят на гласуващите падна под 2,5 млн. души при традиционни нива от 3–3,5 млн. Според нея големият въпрос е дали нов политически проект ще успее да мобилизира разочарованите и негласуващите избиратели.

Резерв за подобна формация има сред електоратите на ИТН, БСП, „Възраждане“ и „Величие“, но най-големият потенциал е именно сред отказалите се да гласуват

Според нея политическият терен е на прага на сериозни промени.