Промените в Изборния кодекс се правят истерично за гласове, а не с експертиза

Поредните промени в Изборния кодекс, които депутатите обсъждат броени месеци преди осмите парламентарни избори, подкопават доверието в изборния процес и рискуват още по-ниска избирателна активност. Това коментира в ефира на Радио Пловдив политологът доц. Христо Панчугов.

По думите му разговорът за изборните правила отдавна е напуснал територията на експертността и реалните проблеми на изборния процес. Политологът подчерта, че са го превърнали в инструмент за политическа мобилизация и търсене на електорални дивиденти.

Много трудно е вече да се ориентираме каква е целта на тези промени. Вместо да обсъждаме конкретните проблеми на изборния процес и как да ги решим, навлизаме в пространство на истерия и управление на нагласи

Днес парламентарната правна комисия ще продължи да обсъжда предложения за нови технологии за гласуване – премахване на машинния вот и въвеждане на оптични сканиращи устройства. До сега на второ четене беше прието предложението на ИТН за т.нар. изваждане на мъртвите души от избирателните списъци. За целта те ще се съставят на база последното национално преброяване от НСИ през 2021 г.

Според доц. Христо Панчугов обаче проблемът не е в техниката.

Няма технология, която да гарантира на 100 процента липса на нарушения. Истинските проблеми са в организацията – в начина на попълване и работа на секционните избирателни комисии, в обучението им и в политизацията на изборната администрация

Панчугов посочи, че голяма част от грешките в протоколите се дължат не на умишлени манипулации, а на липса на подготовка и на случайния състав на СИК, често привлечен само заради минималното възнаграждение.

Според него аргументите за броя на невалидните бюлетини се използват избирателно, без сериозен анализ на причините – дали става дума за технически грешки, или за съзнателен протестен вот.

Невалидните бюлетини бяха аргумент за машинното гласуване, сега ще бъдат аргумент за скенерите. Без анализ това е безсмислено

Като по-сериозни и дългосрочни решения Панчугов открои две теми – начина, по който се формират секционните комисии и функционирането на избирателните списъци.

Той определи като проблематично предложението списъците да се правят на база преброяването от 2021 година и напомни, че идеята за активна регистрация на избирателите се обсъжда без резултат от близо 20 години.

По отношение на очакваните промени политологът прогнозира силна политическа конфронтация.

Каквото и да се приеме оттук нататък, ще бъде използвано политически. Радикализацията и конфликтът са неизбежни

Относно предстоящия служебен кабинет той коментира, че името на премиера е второстепенен въпрос, а по-важното е как ще функционира парламентът до изборите и дали няма да бъдат приети прибързани закони с дългосрочни негативни ефекти.

Като пример даде поредният опит за приемане на закон за антиспекулата, който по думите му иска да диктува монопол на цените и върви срещу пазарната икономика. Панчугов припомни, че законът за въвеждане на еврото има достатъчно механизми, за да се бори със спекулата.

Рискът е в желанието да се провокира избирателна активност парламентът да „счупи“ важни процеси, вместо да ги стабилизира