Или пък усещате как грозното и зло чудовище, което ви тормози от години, се измъква от душата ви със страховити писъци и бяга, прогонено от спомена за самото себе си. Няма хапчета, няма връзване, няма електрошокове – просто перфектното лечение на така трудните иначе за лечение психични проблеми. Прекалено перфектно, за да е истина, нали?
Но по времето, когато във Виена д-р Зигмунд Фройд започва да прилага, като постепенно подрежда и усъвършенства своя нов метод, наречен „психоанализа“, идеята вдъхва големи надежди. Тя вдъхновява. Интересна, творческа, напредничава – и в същото време толкова отворена за развитие и импровизации, че бързо намира последователи и се превръща в една от водещите идеи на целия ХХ век.
Нищо, че, поне доколкото е известно, в своята практика на психоаналитик самият Зигмунд Фройд не може да се похвали, че е излекувал напълно нито един пациент.
Когато през 1886 година Зигмунд Фройд основава частната си практика, той използва хипноза за лечение на пациентите си. Фройд сътрудничи с приятеля си Йозеф Брюер, заедно с когото издават „Изследване на хистерията“ – книгата, в която е описан случаят на прочутата пациентка с псевдоним Ана О.
Това всъщност е австрийско-еврейската феминистка Берта Папенхайм, чиито проблеми възникват след смъртта на баща ѝ. Тя изпада в състояние на тревожност, има халюцинации, а следват нови и нови симптоми – езикови разстройства, невралгии, парализи, амнезия, рязка смяна на настроенията, хранителни разстройства.
При лечението ѝ се изоставя хипнозата и се стига до откриването на метода на свободните асоциации. В същото време Фройд забелязва, че чрез анализ на сънищата на пациента може да се разкрие комплекс от безсъзнателен материал и да се демонстрира механизмът на репресията – подтискането, което стои в основата на появата на различните симптоми.
Отначало за обяснение на хистеричните симптоми Фройд развива т.нар. „теория за прелъстяването“ – идеята за сексуално насилие, преживяно в детството и последвало изтласкване, „забравяне“ на тези спомени. По-късно обаче установява, че подобни разкази често са фантазни, а не реални.
Голяма роля в развитието на теорията играе смъртта на собствения му баща. Тогава Фройд преживява сърдечни смущения, стряскащи сънища, депресия и неврастения. Това го води до идеята да анализира собствените си мечти и спомени от детството.
Отношението на враждебност към бащата и ревността към майката, до които достига в този автоанализ, го карат да преосмисли изцяло теорията за произхода на неврозите. Така през 1896 година Зигмунд Фройд започва да използва термина „психоанализа“, за да обозначи своя нов клиничен метод и теорията, на която той се базира.
Психоанализата не е просто метод за лечение на болни хора. Това е само едно от поне трите ѝ основни направления. В книгата си от 1968 година „Психоанализата: термини и концепции“ американският психиатър д-р Бърнес Мур пише, че тя има три основни приложения: метод за изследване на ума, систематизиран набор от теории за човешкото поведение и метод за лечение на психологически или емоционални заболявания.
Тази сложна структура и широкият ѝ обхват често стават причина за обърквания и дори за спекулации относно ефективността ѝ. А ето и свидетелството на самия Зигмунд Фройд за развитието на новата наука, записано година преди смъртта му.
„Аз започнах професионалната си активност като невролог, опитвайки се да донеса облекчение за моите невротични пациенти… От тези открития се появи новата наука, наречена психоанализа… Тази борба още не е завършена.“
Около Фройд, особено след издаването на „Тълкуване на сънищата“ през 1900 година, постепенно се събира кръг от ентусиасти. Срещите се провеждат в апартамента му на „Берггасе“ 19, с лекции, разговори и спорове, които оформят ядрото на бъдещата школа.
Сред учениците му са имена, станали не по-малко известни от неговото – Карл Густав Юнг, Адолф Адлер, Вилхелм Щекел, Ото Ранк, Ана Фройд. Междувременно самият Фройд продължава да публикува ключови трудове, които разширяват влиянието на психоанализата в Европа и САЩ.
Вътрешните конфликти, разногласията и разделите не отслабват движението, а напротив – обогатяват го и го предпазват от превръщане в догма.
Понятийната система на психоанализата – съзнавано и несъзнавано, То, Аз и Свръх-Аз, либидо, Ерос и Танатос, Едипов комплекс, сънища, грешки, катарзис – оформя един цял нов поглед към човешката психика.
И все пак Фройд изненадва: той признава, че се чувства артист по призвание, а учен – по принуда. В думите му психоанализата се явява като пренос на литературен импулс в полето на психологията и патологията.
След идването на нацистите на власт книгите на Фройд са изгаряни. След аншлуса на Австрия животът му е в опасност и през 1938 година той успява да емигрира в Англия.
Болестта – рак, причинен от хиляди изпушени пури – постепенно го сломява. На 23 септември 1939 година, с помощта на морфин, Зигмунд Фройд умира.
Той оставя след себе си идеи, с които да се мъчим. И да им се радваме.