Хашимото като сигнал за промяна и път към осъзнат живот

понеделник, 19 януари 2026, 16:42

Лидия Петкова на представянето на книгата "Да заобичаш Хашимото"

Лидия Петкова на представянето на книгата "Да заобичаш Хашимото"

СНИМКА: Лидия Петкова - личен архив

Размер на шрифта

Автоимунните заболявания все по-често се превръщат в част от ежедневния разговор за здраве. През последните години лекарите отчитат ръст в броя на диагностицираните случаи, а темата излиза извън рамките на медицинската тематика и все по-често засяга начина ни на живот, стреса, емоционалното ни състояние и връзката със самите нас. Сред най-разпространените автоимунни заболявания е Хашимото – състояние, което засяга щитовидната жлеза и се среща значително по-често при жените.

Според Лидия Петкова – създател на вдъхновяващи програми, мотиватор и автор на книгата „Да заобичаш Хашимото“, реалният мащаб на заболяването е много по-голям от официалната статистика. Причината е, че симптомите често остават дълго време неразпознати или се приемат като част от натовареното ежедневие. "Да заобичаш Хашимото“ излезе в края на миналата година и вече има своите пълноценни срещи с публиката. Самата Лидия Петкова живее близо две години с всички характерни симптоми, без да подозира, че организмът ѝ вече е отключил автоимунен процес.

„Много дълго време можеш да не разпознаваш симптомите на тази болест. Има и така нареченото пред-Хашимото състояние, което изобщо не отчиташ като нещо сериозно, което да те заведе на лекар. Бях с всички тези симптоми и нямах никаква представа, че съм отключила автоимунно заболяване.“

По думите ѝ, макар и стряскащи, официалните данни дори подценяват разпространението на болестта.

„Говори се, че всяка втора жена има Хашимото в някаква форма. Щитовидната жлеза е особено чувствителна при жените, най-вече заради хормоналните промени, свързани с майчинството и различните етапи от живота при жената.“

В книгата си Лидия Петкова разглежда Хашимото не просто като медицинска диагноза, а като резултат от дълъг вътрешен процес. Тя структурира своя опит и работата си с хора около три основни причини, които рядко действат самостоятелно, а по-скоро в различни комбинации.

Първата група са психоемоционалните причини. Според нея, именно те се появяват много години преди болестта да се прояви физически. Болестта идва като глас на душата. Тя ни казва, че не сме на пътя си, че животът ни е излязъл от баланс и че е време за промяна. Тези процеси често са свързани с травми, неудовлетворение, потиснати емоции и дългогодишно пренебрегване на собствените нужди.

Втората причина е хроничният стрес. Фактор, който Лидия Петкова определя като едно от най-сериозните предизвикателства на съвременния живот.

„Когато говорим за хроничен стрес, хората си представят нещо драматично, но всъщност той може да бъде едно постоянно, тихо неудовлетворение – от работа, от отношения, от начина, по който живеем. Ние може дори да не го осъзнаваме като стрес, но тялото ни го регистрира именно по този начин.“

Постоянно високите нива на кортизол, хормонът на стреса, според нея, са пряко свързани с отключването на автоимунни състояния.

На трето място тя поставя токсичната среда – храната, въздуха и общото натоварване на организма.

„Живеем в токсичен свят. Това също има значение, но за мен е важно да подчертая, че рядко има една единствена причина. Всичко работи в комбинация.“

По време на представянията на книгата си, Лидия Петкова често се сблъсква с едни и същи въпроси и страхове. Най-често хората я питат дали наистина е възможно състоянието да бъде обърнато.

„Аз самата, много ясно си спомням момента, в който излязох от лекарския кабинет с думите: ‘Това е необратимо заболяване’. Да го чуеш на 37 години, когато животът е пред теб, е изключително шокиращо.“

Книгата „Да заобичаш Хашимото“ не е замислена като чисто теоретичен текст. В нея е описан практически протокол за възстановяване, който Лидия Петкова прилага и в своите вдъхновяващи програми. Протоколът обхваща храненето, движението и работата с психоемоционалното състояние. Започваме с храненето, защото това е най-бързата промяна, която човек може да направи. Не е лесно, но е първата стъпка. Един от основните принципи е изключването на възпалителните храни, за да се успокои организмът и щитовидната жлеза. Движението също заема важно място, но не в класическия му смисъл.

„За мен движението включва и активна медитация – вътрешен диалог с тялото. Това не е просто физическо натоварване, а много дълбок и личен процес.“

Най-съществената част от възстановяването, според Лидия Петкова, е работата с психоемоционалните причини и темата за любовта към себе си. 

"Автоимунните състояния са свързани с автоагресия. Тялото атакува самото себе си. Години наред, преди това, ние сме били агресивни към себе си по различни начини – когато не сме отстоявали истината си, когато сме премълчавали, вместо да кажем ‘не’."

Днес, повече от десет години след поставянето на диагнозата, тя продължава да живее според принципите, които описва в книгата си. Промяната, по думите ѝ, не е временна, а дълбока и трайна. Най-важното е, че вече има доказан механизъм. Човек знае как реагира неговото тяло и може да се върне към този път винаги, когато има нужда.

Работата на Лидия Петкова отдавна надхвърля само темата за Хашимото. В нейните програми участват и хора с други автоимунни заболявания, с паник атаки или с дългогодишни физически дискомфорти. Общото между тях е търсенето на причината, а не само на симптома. Болестта е последният сигнал. Преди нея винаги е имало много други знаци, които сме пренебрегнали.

Според нея пътят към здравето минава през осъзнаването, че човекът не е само тяло, а съвкупност от тяло, емоции, ум и душа. Тя цитира и думите на Долорес Кениън, че телата ни не са програмирани да се разболяват. Те имат вградена способност да се самовъзстановяват. Ние сме тези, които можем да върнем баланса, ако се научим да слушаме себе си.

„Както виждаш, тук не говорим само за автоимунни процеси, тук не говорим само за Хашимото. Всичко е комплексно. Ако можем да хармонизираме всичко и четирите елемента да работят така, че да ни служат по възможно най-добрия начин, а не да работят самосиндикално, всяко да дърпа към себе си и другото да страда. Нужно е да осъзнаем, че ние сме микс от всички тези неща и да ги внедрим така, че да работят по най-добрия начин за нас, да се чувстваме добре. Това е най, най-голямото ми пожелание за всички!“

Книгата „Да заобичаш Хашимото“ беше представена в София и Пловдив. Публиката ще има възможност да се запознае с нея и на други места в страната. Лидия Петкова, създател на вдъхновяващи програми и мотиватор, е гост в неделния "Шейкър".