Меркосур унищожава българското земеделие

Европа е принудена да направи сериозни икономически компромиси, за да излезе от изолация и да се конкурира с глобалните сили. Докато индустриални сектори като автомобилостроенето и фармацията се очаква да спечелят, аграрният сектор е изложен на риск от нелоялна конкуренция и по-ниски санитарни стандарти.

Събеседник по темата за споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и страните от Меркосур  в предаването "Ден след ден" на Радио Пловдив е бившият вицепремиер и зам.-министър на земеделието, както и дипломат - Меглена Плугчиева. 

Според нея решението за подписване на сделката е продиктувано от тежката икономическа и геополитическа ситуация, в която се намира Европейският съюз. Европа губи конкурентоспособност, изправена е пред сериозни демографски проблеми, влошени търговски отношения с Китай, загуба на евтини енергийни източници от Русия и допълнителен натиск от новите мита, наложени от Съединените щати. Всичко това е принудило Брюксел да действа бързо и да направи компромиси, които години наред е отказвал, посочи Плугчиева.

Очакванията са споразумението да донесе сериозен ръст на европейския износ – до близо 40 процента, основно в индустриалните сектори като автомобилостроене, машиностроене, химическа и фармацевтична промишленост. Именно затова Германия и скандинавските държави са сред най-активните защитници на договора. В същото време страни със силно развито земеделие като Франция, Полша, Австрия и Ирландия открито се противопоставят, тъй като аграрният сектор и животновъдството са изправени пред сериозни рискове.

Дипломатът предупреди, че свободният достъп на селскостопански продукти от страните от Меркусур създава опасност от нелоялна конкуренция и подчерта:

В тези държави се прилагат значително по-ниски екологични и здравни стандарти – използват се пестициди, забранени в Европейския съюз, както и хормони на растеж и антибиотици в животновъдството. Изнасяме забранени пестициди, които после се връщат при нас под формата на хранителни продукти.

Плугчиева припомни, че недоволството на фермерите в Европа вече доведе до масови протести в Брюксел, Франция и Страсбург. В отговор Европейската комисия обеща защитни квоти и компенсационни механизми, включително средства в размер до 45 милиарда евро.

Въпреки това недоверието остава, особено след негативния опит с украинския внос, когато защитните мерки не успяха да предотвратят пазарния натиск върху местните производители.

По отношение на България Плугчиева посочи, че макар чисто икономическият ефект от сделката да изглежда ограничен, реалният риск за българското животновъдство е сериозен.

Страната ни вече произвежда едва около 20 процента от потребяваното телешко месо, а през последните две години над 120 малки ферми са преустановили дейността си. Липсата на последователна национална политика и подкрепа, съчетана с допълнителния натиск от външния внос, поставя сектора в критично положение.

Според Меглена Плугчиева сделката има и ясно изразена геополитическа цел – Европейският съюз да възстанови част от влиянието си на световната сцена и да ограничи позициите на Китай в Южна Америка. Тя обаче напомни, че докато Европа е водила продължителни преговори, Китай е увеличил търговския си обмен с държавите от региона 18 пъти за последните две десетилетия.

Плугчиева  каза, че не очаква Европейският парламент да блокира споразумението, тъй като „влакът вече е тръгнал“. Тя добави, че е по-вероятно под натиска на фермерските протести да бъдат въведени допълнителни защитни и компенсационни мерки.