От Румен Радев се очаква тепърва да заяви позицията си

Решението на Румен Радев да напусне президентския пост има както социологическа, така и политологическа логика, но и сериозен елемент на политическа калкулация. Това заяви в програма "Точно днес" на Радио Пловдив политологът проф. Румяна Коларова. Част от социолозите смятат, че ако Радев не беше направил този ход сега, е можел да загуби инерция и електорална подкрепа – прогноза, която по думите на проф. Коларова не е доказуема и не може да се приема като сигурна. Тя посочи:

От гледна точка на политологическия анализ обаче ситуацията изглежда различно. Основната функция на държавния глава в българската политическа система е да гарантира приемственост и стабилност в условията на криза. Затова по-подходящ момент за подобен ход би бил след следващи предсрочни парламентарни избори, ако и тогава не се стигне до устойчиво правителство. За мен тогава би бил подходящият момент. 

По думите ѝ в момента такава степен на политическа криза все още няма.

„Твърде рано е“, смята проф. Коларова, като допусна, че решението е резултат и от сблъсък на аргументи вътре в екипа на Радев, при който е надделяло мнението, че именно сега е моментът той да влезе в партийната конкуренция.

Политологът подчерта, че тепърва се очаква президентът ясно да заяви своите позиции.

Не че те няма да претърпят някаква еволюция в процеса на предизборната кампания, но все пак някакви твърди стартови позиции трябва да заяви, които ние вече трябва да коментираме.

Според нея част от публичните коментари на политолозите в момента се основават по-скоро предразсъдъци, защото оценките за Радев като президент не могат автоматично да се пренасят върху него като бъдещ партиен лидер.

Той има свободата и риска, стъпвайки на партийната сцена да промени своята позиция. И това няма да е невъзможно, но ще видим дали ще се случи.

Проф. Коларова очертава и различни групи коментатори в публичното пространство – от симпатизанти и „подгряващи“ анализатори, през потенциални бъдещи съмишленици, до откровено амбициозна пропаганда. Тя даде пример с твърдения на бившия началник на кабинета на президента Иво Христов, че още преди девет години Радев е бил възприеман като бъдещ министър-председател – нещо, което според нея е нелепо и исторически неточно.

Също толкова пресилени според нея са и тезите, че появата на Радев означава „край на БСП“, тъй като над 100-годишната партия има дълга традиция и електорат, който не се отъждествява автоматично с бившия президент. Тя подчерта: 

Засега спокойно наблюдавам отстрани, защото си мисля, че трябва да чуя автентична позиция на президента Радев, който много правилно до момента, в който е президент, не се ангажира с такава позиция. Всичко е в негова полза и това е стартът, на който той има лукса да разчита като президент. Той е значима политическа фигура и промяната на неговата позиция заслужава този медиен шум, на който сме свидетели. Но ако трябва да правя реалистични оценки, мисля, че трябва да се поизчака внимателно и търпеливо, той да стъпи автентично на полето на междупартийната конкуренция.