Мултифондовият модел дава възможност за по-високи пенсии

Правителството в оставка ще предложи на Народното събрание промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се въвежда мултифондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване.

По този начин средствата, които се отделят във втория и третия осигурителен стълб, ще могат да се инвестират по различен начин-по-консерватино, но и с по-ниска доходност или пък в по-динамични, но и по-рискови финансови продукти.

„Повече от 14 години се обсъжда въвеждането на мултифондовата система във втория и третия стълб на пенсионното осигуряванеЗа тези 14 години осигурените хора пропуснаха много възможности“. Така Добрин Иванов,  изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България, коментира цената на закъснението, с което се въвеждат промените в осигурителната система.

Според него, освен че дава възможност осигуряващите се да получат по-високи пенсии в бъдеще, реформата ще се отрази благоприятно и на капиталовия пазар.

Той припомни, че през 2000-та година бе въведен тристълбовият модел на пенсионната система в страната-съставен от солидарния стълб на фонд "Пенсии" на НОИ, както и задължителното допълнително и доброволното допълнително осигуряване, администрирани от частни пеннионни фондове.

Добрин Иванов припомни също, че сега в Кодекса за социално осигуряване изчерпателно се регламентира в какви инструменти и активи и в какъв процент фондовете могат да инвестират вноските за пенсия.

"Така че имаме една универсализация на инвестициите в пенсионните фондове, тъй като законът ги ограничава в разнообразието от инвестиции и в риска, който да поемат", коментира Иванов. Мултифондовете, по думите му, създават диверсификация, разнообразие от възможности за инвестиране.

Добрин Иванов призна, че инвестициите, които могат да се направят във фондовете, носят и известен риск от загуба. Той даде пример с периода от ковид кризата, когато всички фондови пазари бяха засегнати.

„Има обаче и редица защитни механизми в КСО, гаранционен фонд, който предвижда до някаква степен гарантиране на осигурителните вноски. Премахва се гарантираната минимална доходност и се въвежда бенчмарк, с който се сравнява доходността на пенсионните фондове", добави Иванов

Той определи като популистка тезата за ситуация, в която две пенсии- от солидарната система и от индивидуалната партида на човек, роден след 1960 година,  да са по-малко от една на осигурен само в НОИ в периода преди това.

"В България почти 50 на сто от пенсионерите получават минимална пенсия, която им е гарантирана със закон. Но ако се следва осигурителният им принос, голямата част от тези пенсионери не биха получили и тази минимална пенсия. Тоест, пенсионната система в голяма степен играе ролята на социална система. В този случаи, ако се смята пенсията на човек, който с осигуровките си не достига минималната пенсия по закон, тогава две пенсии наистина са по-малко от една. Защото пенсията на такъв човек е от две части-пенсия плюс социална помощ", коментира Добрин Иванов.