Обитаване на паметта: Моята болница, моята съдба

неделя, 25 януари 2026, 11:12

Пенка Калъчева - медицинска сестра, автор на книгата "Моята болница, моята съдба"

Пенка Калъчева - медицинска сестра, автор на книгата "Моята болница, моята съдба"

СНИМКА: личен архив

Размер на шрифта

"Обитаване" е нова радиопоредица, която изследва живота днес чрез хората, местата и паметта, която ги свързва.

Първият епизод на поредицата носи заглавието "Обитаване на паметта" и ни връща към една сграда с дълга, тежка и многопластова история – Гръдоболната болница в Пловдив.

Наш събеседник в този първи епизод е Пенка Калъчева – медицинска сестра, чийто професионален път преминава изцяло в Гръдоболната болница. В продължение на 59 години тя работи там – от първия си работен ден до самия край на институцията.

През тези десетилетия Пенка Калъчева не просто лекува и се грижи за пациентите. Тя събира. Запомня. Записва. Съхранява документи, спомени и човешки истории, които по-късно подрежда в книгата си "Моята болница, моята съдба" – своеобразен жив архив на място, което днес продължава да бъде обитавано чрез паметта.

“Създадена като специализирано лечебно заведение за туберкулозно болни, болницата дълги години е била цял отделен свят – със собствен ритъм, дисциплина, тревоги и надежди. През 1964 година тя е обединена с диспансерите за туберкулозно болни – Градски, Окръжен и Околийски, с тържествени церемонии, фанфари и знамена – знак за значимостта ѝ в тогавашната здравна система.

Половин век по-късно, през 2015 година, болницата е закрита тихомълком – без шум и без церемония.” Описва в книгата си “Моята болница, моята съдба”,мед. сестра Пенка Калъчева.

В разговора със сестра Калъчева се връщаме към началото – постъпването в болницата, първия работен ден, първите срещи със страданието и отговорността. Това е разказ за влизането в един затворен свят, в който всичко има свой ред, ритъм и тежест.

Преминаваме през ежедневието на лечебното заведение – лечението на туберкулозата, работния процес, звуците и дисциплината на болницата в годините, когато тя е била пълна с живот и пациенти. Това е време, в което грижата не се е измервала в часове, а в постоянство и търпение. Болница в действие. Място, обитавано от грижа, дисциплина и човешка близост –

във време, когато медицината и търпението вървят ръка за ръка.

Болницата вече не лекува туберкулоза. Днес в сградата живеят други хора – бежанци, със свои истории и съдби.

Първият епизод на поредицата „Обитаване“ можете да чуете в прикачения аудиофайл. Разговор с Пенка Калъчева – медицинска сестра.

Едно радио пътуване към място, което продължава да съществува – чрез паметта.

По публикацията работи: Дарина Иванова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!