БНБ пуска първата българска юбилейна монета в евро

На 26 януари Българската народна банка пуска в обращение сребърна колекционерска монета „125 години електрически трамвай в България“.

Цената на монетата при пускане в обращение е 144 евро (281.64 лева). Тя е законно платежно средство само на територията на България, напомнят от БНБ.

Авторът на художествения проект е Светлин Балездров. Номиналната стойност е 10 евро, а металът, от който е изработена е сребро с най-висока проба 999/1000. Теглото й е 23.33 грама. Монетата е с тираж 5000 броя.

На лицевата страна в центъра на монетата е изображение на стара градска лампа, вляво – емблемата на БНБ с годината „1879“ върху лентата. Околовръст – надпис „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА.

На обратната страна на монетата е изображението на първия трамвай с надписи – над него „125 ГОДИНИ“ на два реда, под него годината „1901“ и околовръст – „ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТРАМВАЙ В БЪЛГАРИЯ“.

София има трамваи преди Лондон 

На 14 януари (1 януари ст.ст.) 1901 г. на тържествена церемония в присъствието на тогавашния кмет Христо Попов в София тръгва първият електрически трамвай. Маршрутът му от Централна гара през „Лъвов мост“ до площад „Славейков“ е изминат за впечатляващите тогава 40 минути.
Появата на електрическите трамваи по софийските улици е свързана с развитието на икономическия живот в града. София е сред първите 10 европейски столици с електрифициран градски транспорт.
Електрическият трамвай се превърнал в символ на модернизацията и прогреса в новоосвободена България и предизвикал не само интерес, но и страх сред жителите и гостите на града. Дори Иван Вазов, само месец след пускането в движение на трамваите, описва своето пътуване в разказа си „В електрическия трамвай“.
Първите мотриси били зелени и наброявали общо 24 коли и ремаркета, доставени от Белгия. Движели се по шест маршрута, на един релсов път, дълъг общо 23 км, с коловози за разминаване на възлови места.

Българските юбилейни монети

Първите български юбилейни монети са отсечени през 1965 г. Това са прочутите две серии „1100 години славянска писменост“ и „Георги Димитров“. Всяка от тях е с номинали по 2 и 5 лева в сребро и 10 и 20 лева в злато. Това са първите златни монети, които са отсечени в НРБ. През следващите години централната ни банка отсича редовно юбилейни монети посветени на важни дати и личности, които стават обект на колекциониране. 

В началото на 70-те години са отсечени прочутите сребърни петолевки 120 години от рождението на Иван Вазов, 150 години от рождението на Георги Раковски и 100 години от обесването на Васил Левски с много красиви портрети на тези наши национални герои.

1300-годишнината от основаването на българската държава е отбелязана с цяла серия от двулевки на историческа тематика. Същата година е пусната монетата „1300 години България Майка с дете“ по проект на Георги Чапкънов и Стефан Ненов. Тя е с тираж от 2000 броя и с най-високия номинал, който се отсича някога в НРБ 1000 лева в злато.

До падането на тоталитарният строй БНБ пуска още една златна монета през 1984 г. с номинал 100 лева, посветена на десетилетието на жената.

Освен историческите личности и събития монети се отсичат редовно за Световните първенства по футбол, Зимните и Летните олимпийски игри, за съвместните българо-съветски космически полети, за асамблея „Знаме на мира“ и дори за 25-годишнината на металургичния комбинат в Кремиковци.

След промените от 10 ноември 1989 г. БНБ сече основно сребърни монети с големи номинали 100 и 500 лева до деноминацията през 1999 г. Монетата с най-голям номинал са 10 000 лева в злато посветена на храм-паметника „Свети Александър Невски“. Тя е и златната монета с най-голям тираж в историята ни след 9 септември 1944 г. – 30 хиляди броя. През този период (1993 г.) е отсечена и първата и до момента единствена платинена монета. Тя е с образа на севастократорица Десислава и е част от серията, включваща още сребърна и златна монета, за асоциирането на България към Европейската общност. 

В новото хилядолетие БНБ емитира златни и сребърни монети. Най-известните серии са българските средновековни владетели сребърни с частична позлата, българската църковна иконография – златни столевки, които имат характеристиката и на инвестиционно злато, изключително красивите с богата орнаментика български църкви и манастири, медните двулевки български творци и др. 

През 2018 г. по случай Българското председателство на Съвета на Европейския съюз част от тиража бе заделен за подарък на нашите европейски партньори. Тогава за пръв път в мразовитите януарски дни няколко дни подред, докато не се изчерпи целия тираж, пред БНБ имаше огромни опашки от желаещи да се сдобият с юбилейната монета. 

Впоследствие, през следващите 4-5 години тези опашки станаха нормалност винаги, когато банката пускаше нова монета. 

Последната юбилейна монета в лева е златната столевка посветена на патриарх Евтимий Търновски. Тя бе пусната малко преди 1 януари 2026 г., когато България прие еврото, и вече е изчерпана.