Близо тричасовата оратория „Месия“ проследява живота и деянията на Исус Христос, описани в евангелията. Преди два века това е нещо като рок-операта „Исус Христос суперзвезда“ за нашето време. Казвам го само за да дам ориентир, но трябва да се помни, че ораторията на Хендел е сътворена като истинска икона – с много вътрешна вяра и упование от автора. А също е представена пред общество, което възприема образа на Месията изцяло сериозно, а не скептично – или поне леко иронично, като нас.
Така или иначе, самият Хендел живее като истинска суперзвезда на своята епоха. Неслучайно заглавието на документалния филм за живота му, появил се през 2008 година в родната Германия, е „Хендел, животът на поп-идола“. Да, Хендел е не само изключително талантлив и популярен композитор. Критиците му твърдят, че е себичен, груб и арогантен, поклонниците му казват пък, че е честен, щедър и добронамерен.
Освен от работата си като композитор и диригент, той печели пари като импресарио на оперни звезди, като съсобственик и мениджър на оперни театри, включително Кралската музикална академия и Ковънт Гардън, като играч на борсата и инвеститор. Въпреки че поне на два пъти обявява фалит, маестрото винаги съвестно връща задълженията си към кредиторите и поддържа висок стандарт на живот. Прочут е като голям чревоугодник, който не пести средства, за да си достави нови и нови лакомства в големи количества.
Хендел е първият композитор в света, за когото е написана биография. Също е първият, на когото е издигнат паметник приживе. Част от живота му е публична и пълна с ексцентрични постъпки, докато другата част е напълно скрита от хорските очи, а много факти от нея и досега си остават загадка. Няма загадка обаче по отношение на музиката му, която е наистина безсмъртна.
Този всеизвестен химн се казва „Свещеникът Задок“ и също има библейска основа, както голяма част от творбите на Хендел. И – не, нямам намерение да ви пускам сега мачове от Шампионската лига, за да запълним времето. Просто искам да напомня, че Хендел съчинява този могъщ химн не точно за радост на днешните футболни фенове, а за коронацията на английския крал Джордж II през 1727 година.
Оттогава досега „Задок“ неизменно се изпълнява при всяка коронация на британски монарх и вероятно така ще продължи довека. Всъщност, споменавам това произведение, за да илюстрирам и нещо друго важно – именно могъщите хорове, драматизмът, който те носят, и съвършенството при тяхното вплитане се смятат за един от най-големите лични приноси на Георг Фридрих Хендел в световната музикална история. Никога не забравяйте обаче, че същият този шумен и невероятно драматичен композитор може да бъде – и постоянно е – до висша степен кротък и лиричен.
През 1685 година в Германия се раждат двама музикални гении. Единият се казва Йохан Себастиан Бах, другият – Георг Фридрих Хендел. Двамата никога не се срещат лично, но геният Бах изразява възхищението си от гения Хендел, като пише за него: „Понякога не мога да си представя как е способен с толкова прости средства да изрази толкова сложни неща“.
Бащата на Хендел, който е на цели 63 години, когато синът му се ражда, а на всичкото отгоре, характерно за епохата, е придворен бръснар-хирург, също не може да си представи, че синът му може да се занимава с друго освен с право. Георг, чийто музикален талант прелива още от дете, не само не среща подкрепа, но и обратно – има тежки забрани да свири.
Тогава той се изхитрява – вмъква на тавана в къщата един малък клавикорд и, когато всички спят, свири на него. Веднъж, когато по стечение на обстоятелствата сяда на органа в църквата на владетелския двор на Саксония-Вайсенфелс, го чува херцогът, буквално хваща баща му за врата и го принуждава да обещае, че ще образова сина си в музиката.
Така Хендел започва да учи композиция и клавирна техника при органиста Фридрих Захов. На 12 композира първите си творби, на 13 свири пред пруския крал Фридрих I, на 17 вече работи като органист, а на 18 е в операта в Хамбург, където заляга над клавесина и цигулката. На 20 години поставя и първата си опера „Алмира“, последвана бързо от „Нерон“, „Дафне“ и „Флориндо“.
В Хамбург Хендел и приятелят му, композиторът Матисън, имат приключение, от което нашият герой можеше и да не оцелее, за да ни радва. Представя се операта на Матисън „Клеопатра“. Той самият дирижира, но трябва да изсвири една партия на клавесина, затова дава палката на Хендел. Когато се връща обаче, Хендел категорично отказва да отстъпи мястото. Следва скандал, стига се до дуел, а Хендел не умира само защото голямото копче на палтото му спира сабята на Матисън.
По това време някои благородници предлагат да спонсорират мечтаното от Хендел пътуване до Италия, но той не иска да е зависим. Малко по-късно сам събира пари и обикаля из страната, като се запознава с много интересни и полезни хора, включително либретиста Антония Салви, с когото работи.
Заради жертвите от едно земетресение в Рим папата временно е забранил операта там, затова Хендел пише църковна музика, кантати и пасторали. По-късно във Флоренция операта „Агрипина“ кара публиката да полудее по „нашия скъп саксонец“, както го наричат италианците.
Заради тази си слава през 1710 година Хендел получава от немския принц Джордж, електор на Хановер, предложение да стане придворен капелмайстор. Той се съгласява при условие, че има възможност да ползва отпуска за неопределено време. Планира пътуване до Англия, но щом отива там, Хендел на практика забравя да се върне.
Нормално – в Лондон той жъне изключителен успех и се чувства толкова добре, че малко по-късно става и британски гражданин. Още с пристигането си представя операта „Риналдо“, която затвърждава славата му.
„Нека да плача“ се казва тази знаменита ария от „Риналдо“. В случая изпълнението е не на жена-сопрано, а на кастрата Фаринели. Някои казват, че прекалено често в творбите на Хендел има арии, подходящи за кастрати. Към това добавят, че в Англия той дружи с редица благородници, известни хомосексуалисти, и че никога не се жени, въпреки удобните за целта контакти в операта.
Така се заговаря за хомосексуална ориентация на Хендел. А известната връзка, която той има в Италия с 16 години по-възрастната от него певица Витория Таркини, се обяснява просто като експеримент на все още неориентирания младеж. В края на краищата обаче няма твърди данни за любовния живот и сексуалните предпочитания на Хендел, така че нека се концентрираме върху музиката му – тя казва всичко, което ни трябва да знаем.
Да, това е прочутата сюита „Музика на водата“, свързана с друга интересна история. Когато Хендел отива в Англия, на трона е кралица Ана. Тя обожава музиката му, но умира и през 1717 година е коронован Джордж I. По една случайност това е същият онзи немски принц Джордж от Хановер, когото Хендел благоволява да зареже, без дори да се обади, докато се води негов капелмайстор.
И въпросният Джордж, разбира се, е крайно недоволен от това. За да спечели отново височайшето благоволение, Хендел композира точно „Музика на водата“. Помирението идва, след като сюитата е изпълнена три нощи поред на брега на Темза в присъствието на краля, двора и много чуждестранни гости.
Също като колегата си Бах, с напредването на възрастта Хендел постепенно губи зрението си. От катаракта ги лекува един и същи английски доктор-мошеник, след чиято операция и двамата ослепяват още повече. На всичкото отгоре, на 65 години Хендел претърпява тежък инцидент с карета, а междувременно получава и лек инсулт.
Болестите се трупат една върху друга – чревоугодничеството и помадите, пълни с олово, вероятно също помагат. Така на 74 години си отива този истински музикален гений. Погребан е с пълни държавни почести в Уестминстърското абатство, а един друг гений – Бетовен – по-късно казва: „Бих свалил шапка и коленичил пред гроба му“.