Вносът на работници задълбочава проблемите на българската икономика

Около 46 000 работници от 3-ти страни са започнали работа у нас през 2025 г. Това е много сериозна възходяща тенденция в сравнение с предишни години, коментира в предаването "Ден след ден" икономистът от ЕКИП Георги Вулджев.

Той обясни, че в даните на НСИ се виждат индикации, че вносният труд измества местните работници, особено в непопулярни сфери като земеделие и хотелиерство.

"Време е да се разгледа по-задълбочено тази тема и при следващи стъпки да се направят обстоен анализ и оценка на въздействие. Вносът на работници от трети страни не се отразява добре на пазара на труда. Няма подробни данни в кои сектори влизат такива работници, като цяло те са в строителство, хотелиерство и ресторантьорство, земеделие, търгония на дребно. Няма обаче публични данни колко е общият брой на такива работници", обясни икономистът.

Вулджев посочи, че такива работници идват най-вече от Узбекистан, Киргизстан, Непал, Индия, Пакистан.

"Тези работници не решават проблемите на нашата икономика, защото заместват местната работна ръка и водят до спад на заетостта, особено при по-ниско образованите. Заплатите например в земеделието и хотелиерството започват да стагнират. В земеделието заплатата на работниците след инфлация не е помръднала изобщо, в хотелиерството – минимално... Това са червени лампи, които трябва да светнат на управляващите и да преразгледат политиката в тези сфери", посочи експертът.

Георги Вулджев предупреди, че по-дългосрочно също изоставаме, защото не се инвестира в автоматизация и по-високи технологии, ако продължим да внасяме по-евтина работна ръка. "Така работодателите нямат стимул да инвестират в по-качествено производство и бизнесът ще буксува. Няма да догонваме развитите държави".

Затова от ЕКИП настояват да не се увеличават още квотите за внос на работна ръка, а вместо това държавата да се ориентира към интеграция на тези, които нито учат, нито работят.

"Има и 85 000 души, които не работят и не търсят работа, но биха се включили в пазара на труда при правилни условия. Само тези хора се равняват на недостига на кадри в нашата икономика. Трябва да се разбере и защо младежите са изпаднали от образователната система, а ако са завършили – защо не работят", поясни Вулджев.

Той коментира, че след като ЕС подписа с Индия споразумение за свободна търговия, нищо добро не вещае за хората в българското земеделие и техните трудови доходи. 

Цялото интервю на Антоанета Петричанска с Георги Вулджев от ЕКИП е в прикачения файл.