Политиците залагат на кратки кампании, за да спечелят по-бързо симпатии

Много въпроси на политическата сцена остават без отговор след заявката на Румен Радев да участва в нея. Какво се крие зад картината с много неизвестни?

Според политолога Димитър Аврамов, който започна и свой подкаст за естествения интелект и природната глупост, случващото се не е изненада. През последните години изборните кампании в България стават все по-кратки и все по-бедни на съдържание. Вместо реални политики и визии, доминират негативни послания, компромати, слухове и медийни внушения. Това, според Аврамов, е некачествен подход към политиката, но напълно в унисон с националната ни традиция всичко да се прави в последния момент. 

По думите му политиците, включително и Румен Радев, залагат на максимално кратки и интензивни кампании, надявайки се да останат по-малко време под обществено наблюдение и по-бързо да спечелят симпатии. Той посочи: 

Правенето на нова политическа формация с амбиции да получи висока подкрепа не е лесна работа. Има много организация, трябва да имаш представители във всички общини и избирателни райони, това е мащабен процес. И за него не са достатъчни 2-3 месеца.

Аврамов подчерта, че като президент Радев не е разполагал с изпълнителна власт, бюджет или механизми за разпределение на ресурси и няма от какво да се притеснява. 

Неговите политически позиции са добре известни и той трудно би могъл да изненада обществото. Очевидно не става въпрос за мажоритарни избори, на които се явяваш сам, тук става дума за номиниране на много хора и чрез тази номинация поемаш политическа отговорност. Важно е обаче какви ще бъдат фигурите, които ще влязат в листите на новата формация. Очевидно е, че това няма да е партия, на която Радев е формален лидер, защото няма време по закон да бъде регистрирана такава и да участва на изборите. Т.е. минаваме през хибриден формат.

Този подход крие риск в листите да попаднат хора със спорни качества или с биографии от други, вече компрометирани политически формации, смята политологът. 

Важните въпроси, на които трябва да отговори Радев, е да каже какви са светогледните му позиции по отношение на вътрешната политика, на бюджета на МВР, на подхода в сферата на сигурността. Ще има ли такива големи институции в тази сфера, какви ще са техните ангажименти към обществото? Две огромни сфери, в които влизат пари от бюджета също трябва да бъдат представени през неговия поглед – това са образование и здравеопазване. Трябва да разберем дали това е партия, която ще продължи интелектуалните традиции на постсоциалистическия тип държава, а именно - много чиновници, тромава структура и управление чрез бюрокрация или обратно – намаляване на хората в държавната администрация, ефективност и т.н. Т.е. трябва да видим какъв тип политическа заявка е това.

Според Аврамов Румен Радев идва от един одобряван пост, какъвто е този на президента и, ако само предложи себе си на хората и той, и обществото ще се изненадат от евентуален по-нисък изборен резултат. По думите му нова нискокачествена политическа заявка води към делегитимация на представителната демокрация у нас.  

В коментар за ограничените възможности за назначаване на служебен премиер, Аврамов припомни, че след конституционните промени изборът е силно стеснен и обвързан с конкретни институции.

Т.е. в момента г-жа Йотова е с вързани ръце – тя може да назначи някой, който е номиниран от бившите парламентарни мнозинства за дадени административни позиции. Избор няма и няма какво да коментираме. Това е служебен премиер, важно е кой ще е премиер, но „като няма кон и кокошката е кон“.

Политологът коментира и първия епизод „Естественият интелект и природната глупост“, който е част от от новия му подкаст „Заради нормалността“. Идеята му е да показва и осмисля нарастващите крайности в публичната среда, да ги разконспирира и понякога да ги осмива. Според него светът, включително и Европа, все по-често говори с езика на културни войни и радикални противопоставяния, каквито има в САЩ. Аврамов подчерта:

Това дава възможност за много разсъждение и дори забавление, а едновременно е и форма на политически анализ. Обществото има нужда от позитивни примери, включително и поколенията, които израстват в момента,за да не допускат същите грешки като предишните. Т.е. ако се фокусираме да търсим решение, а не да се караме за проблеми, мисля, че ще успяваме повече.