България тепърва ще развива потенциала си за възобновяема енергия

България тепърва ще развива потенциала си за възобновяеми енергийни източници, въпреки отчетения напредък през последните години.

Това заяви в интервю за Радио Пловдив Никола Газдов – председател на Управителния съвет на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия.

По думите му, страната вече има сериозни успехи при фотоволтаичните мощности, но предстои да разгърне в пълна степен възможностите си както при съхранението на енергия, така и при вятърната енергетика.

Подчерта, че между възобновяемите енергийни източници и опазването на природата няма конфликт.

Има безброй примери и от Европа, и от България, които показват, че фотоволтаичните проекти не унищожават природата, а напротив – при правилен подход могат да допринесат за нейното възстановяване

По думите му, такъв пример има и в Пловдивска област.

В Първомайско още през 2011–2012 година беше изграден фотоволтаичен проект от първата вълна, в който впоследствие се инвестира за възстановяване на биоразнообразието.

За поддръжка на растителността се използват овце и това е доказателство, че се правят реални инвестиции в развитие и опазване на природното разнообразие, без риск от неговото унищожаване

През миналата година България се нареди на трето място в Европейския съюз по новоинсталиран капацитет за съхранение на електроенергия с батерии – резултат, който показва ускорено развитие на сектора.

Газдов обясни, че този напредък се дължи основно на поевтиняването на технологиите за съхранение и на нарастващото производство на много евтина електроенергия от слънчеви централи.

Когато слънцето грее, цената на тока през деня може да клони към нула за мегаватчас. Това е отлично за потребителите, но създава дисбаланси в системата.

Именно батериите дават възможност този евтин ток да бъде съхранен и използван в часовете на най-високо потребление.

Газдов обясни, че те играят ключова роля за ограничаване на ценовите пикове вечер и през зимния период, когато консумацията на електроенергия е по-висока.

Те не са панацея, но са изключително ценен инструмент за балансиране на системата

Според него развитието на този сектор в България предстои тепърва. Ако през 2023 година практически не е имало индустриални батерии за съхранение на енергия, към средата на 2026 година се очаква капацитетът да достигне между 10 и 15 хиляди мегаватчаса. Това ще позволи евтината енергия да бъде използвана по-ефективно и в часовете, когато тя е най-нужна.

Газдов подчерта обаче, че батериите не могат да функционират самостоятелно без достатъчно производство от възобновяеми източници.

Докато при слънчевата енергия България бележи сериозен ръст – от около 1000 мегавата инсталирана мощност преди няколко години до между 5 и 6 хиляди мегавата днес – страната сериозно изостава при вятърната енергия.

България е единствената държава в Европейския съюз, която в последните 12–13 години не е изградила нито един нов ветропарк

По думите му, това е пропуснат потенциал, тъй като вятърната енергия осигурява евтин ток именно тогава, когато слънчевите централи не работят – особено през зимните месеци.

Обясни още, че практиката показва, че енергийният преход не е изолиран европейски процес, а глобална тенденция. Даде пример с големите световни икономики като Китай, които също вървят към декарбонизация. Подчерта, че и съдедката ни Турция, която не е част от ЕС, също следва сходен курс.

Като пример даде, че само през последните дни Турция е обявила мащабна инвестиция съвместно със Саудитска Арабия за изграждане на 5000 мегавата нови вятърни и слънчеви мощности на стойност над 2 милиарда долара.

Според него това е пример как държавите използват възобновяемите източници като инструмент за икономическо развитие и енергийна сигурност.

Газдов допълни, че обществените страхове около вятърните и фотоволтаичните проекти често са резултат от липса на информация или от целенасочени кампании.