Цените в здравеопазването са подцени спрямо общата инфлация

Икономистът Аркади Шарков, който е  част от Експертния клуб по икономика и политика, коментира в програма „Ден след ден“ критичното недофинансиране на болничната помощ в България, породено от разминаването между инфлацията и цените на здравните услуги. От организацията представиха изследване, според което по-голяма част от клиничните пътеки са недофинансирани.

Нека започнем оттам, че ние първо подчертаваме, че цените здравеопаопазност са подценени спрямо общата инфлация. Като гледаме, че общата инфлация от декември 2021 година до декември 20 25година е средно 31%, а в здравеопазването е 14%. Това не е, защото здравеопазването, видите ли, няма инфлация. Напротив, има. Просто е доста по-трудно аа изчислима и съответно забележима,

По думите му 77% или около 207 кнични пътеки са подценени.

Подценени в смисъл на това, че цената им не отговаря на реалните нужди, когато се извършва даден тип клинична дейност в лечебните заведения за болнична помощ. И по тази логика препоръчваме поетапно повишаване на тези цени, така че да достигнат до реалните стойности  на самото лечение

Експертът подчертава, че подценените клинични пътеки принуждават лечебните заведения да извършват фиктивни хоспитализации, за да покриват реалните си разходи или да удължават престоя на болните по няколко пътеки, за да получат съответно финансиране

Ако наистина има злоупотреба, тоест пациентът не е влизал да речем в заведение, но пък е регистриран там, то тогава да. А другата част е това един пациент да бъде лекуван, да мине през три клини пътеки, за да получи съответно болницата, съответното финансиране, а пък пациентът ако се наложи престоят му да се удължи. Това е по-скоро начин за справяне не само с финансирането, но и с проблема за това, че парите са крайно недостатъчни.

Демографската криза и остаряващото население също са обективни фактори за повишения натиск върху системата, смята икономистът

Шарков поставя акцент върху необходимостта от оптимизация на болничната мрежа, тъй като страната разполага с твърде много лечебни заведения при ограничен кадрови ресурс. Според него  човешкият капитал е най-ценният актив и привличането на специалисти зависи пряко от финансовата стабилност и модерната база на болниците.

Според експертът политиците трябва да превърнат здравеопазването в приоритет чрез реални инвестиции и по-добър контрол.